Клайв Баркър: Кървави книги (Том 2)

— Искаш да кажеш, че не пожела да ти пусне?

— О, не, готова е да си свали гащичките още щом я погледнеш. Страховете си не искаше да сподели…

Пак старата песен.

— Но в крайна сметка я убедих да го направи.

Куейд се пресегна зад купчина философски книги и измъкна една кутия. Вътре имаше снимки, два пъти по-големи от пощенски картички. Подаде най-горната на Стив.

— Разбираш ли, Стив, аз я заключих — продължи Куейд с безизразния глас на говорител от новинарска емисия. — За да проверя дали мога да я накарам да ми разкрие страха си.

— Как така си я заключил?

— На горния етаж.

Стив се чувстваше странно. Чуваше едва доловимо звънтене в ушите си. От долнопробно вино главата му винаги започваше да бучи.

— Заключих я на горния етаж — повтори Куейд, — като експеримент. Затова наех тази къща. Тук няма съседи, които да чуят.

Да чуят какво?

Стив погледна зърнестото изображение в ръката си.

— Скрита камера. Така и не разбра, че я снимам.

На първата снимка се виждаше малка невзрачна стая. Оскъдно обзаведена, само с най-необходимото.

— Това е стаята. На последния етаж. Топла. Дори леко задушна. Вътре не проникват никакви звуци.

Никакви звуци.

Куейд му подаде втората снимка.

Същата стая. Сега повечето мебели липсваха. До едната стена беше проснат спален чувал. Маса. Стол. Гола електрическа крушка.

— Така я подготвих за нея.

— Прилича на затворническа килия.

Куейд изсумтя.

Трета снимка: същата стая. На масата — кана с вода. В ъгъла на стаята — кофа, покрита небрежно с хавлиена кърпа.

— За какво е кофата?

— Трябваше да пикае.

— Аха.

— Осигурих ѝ всички удобства — рече Куейд. — Нямах намерение да се държа с нея като с животно.

Дори в пияното си състояние Стив разбра накъде бие Куейд. Не възнамерявал да се държи с нея като с животно. Обаче…

Четвърта снимка: на масата — едноцветна чиния с дебел резен месо. От месото се подава кокал.

— Говеждо — поясни Куейд.

— Но тя е вегетарианка.

— Именно. А това е хубаво, леко подсолено, добре опечено говеждо месо.

Пета снимка: същото. Черил е в стаята. Вратата е затворена. Тя рита вратата; кракът, юмрукът и лицето ѝ са размазани от ярост.

— Вкарах я в стаята към пет сутринта. Тя спеше. Пренесох я на ръце през прага. Много романтично. Нямаше никаква шибана представа какво става.

— И я заключи вътре?

— Разбира се. Проведох експеримент.

— И тя не знаеше нищо за този експеримент?

— Говорили сме си за ужаса, познаваш ме. Черил знаеше какво търся. Знаеше, че ми трябват опитни зайчета. Скоро схвана ситуацията. И щом разбра какво правя, се успокои.

Шеста снимка: Черил седи замислено в ъгъла на стаята.

— Май си мислеше, че ще се предам пръв.

Седма снимка: Черил гледа към говеждия бут върху масата, взира се в него.

— Хубава снимка, не мислиш ли? Виж отвращението на лицето ѝ. Ненавиждаше дори миризмата на печено месо. Разбира се, тогава още не беше гладна.

Осма: тя спи.

Девета: пикае. Стив се почувства неудобно при вида на приклекналото над кофата момиче със свалени до глезените пликчета. По лицето ѝ имаше следи от сълзи.

Десета: тя пие вода от каната.

Единадесета: отново спи, с гръб към стаята, свита като ембрион.

— От колко време е в стаята?

— Само от четиринадесет часа. Изгуби представа за времето много бързо. Нали виждаш, там винаги е светло. Биологичният ѝ часовник излезе от строя за нула време.

— И колко дълго стоя затворена вътре?

— Докато постигнах целта си.

Дванадесета: вече будна, тя минава покрай масата, като хвърля поглед на месото с ъгълчето на окото си.

— Тази е от следващата сутрин. По това време спях, но бях нагласил фотоапарата да снима през четвърт час. Виж ѝ очите…

Стив погледна по-внимателно фотографията. Черил определено изглеждаше отчаяна — имаше измъчен вид, като подивяла. И гледаше говеждото така, сякаш ѝ се щеше да го хипнотизира.

— Изглежда зле.

— Просто е уморена. Спа доста, но това като че ли я изтощи още повече. В момента не знае дали е ден или нощ. И е гладна, разбира се. Изминал е ден и половина. Направо умира от глад.

Тринадесета: отново спи, свита на още по-стегнато кълбо, сякаш иска да се самопогълне.

Четиринадесета: пие още вода.

— Смених каната, докато спеше. Беше заспала дълбоко: можех да изиграя жига в стаята и пак нямаше да се събуди. Направо като труп.

Куейд се усмихна. „Луд — помисли си Стив, — този човек е луд.“

— Боже, как вонеше вътре. Знаеш как миришат жените понякога — не на пот, а на нещо друго. Тежка миризма, на плът. Неприятна. Имах чувството, че времето ѝ изтича.