Клайв Баркър - Кървави книги (Том 2)

— Като се замисля — ухили се още по-широко Куейд, — май имам библиотечния екземпляр. Ще ти го дам.

— Благодаря.

— Добре ли изкара ваканцията?

— Да. Благодаря. А ти?

— Много ползотворно.

Усмивката се бе смалила до тънка черта под неговите…

— Пуснал си мустаци.

Не изглеждаха особено добре. Неравните мръсноруси ивички се движеха напред-назад под носа на Куейд, сякаш се опитваха да избягат от лицето му. Въпросът на Стив, изглежда, леко го смути.

— Заради Черил ли?

Сега смущението му стана очевидно.

— Ами…

— Изглежда, си прекарал хубава ваканция.

Смущението премина в нещо друго.

— Направих няколко чудесни снимки — рече Куейд.

— Какви?

— Ваканционни снимки.

Стив не можеше да повярва на ушите си. Нима Черил Фром беше опитомила Куейд? Ваканционни снимки?

— Няма да повярваш какви има сред тях.

Куейд се държеше едва ли не като арабин, който продава неприлични пощенски картички. Какви снимки, по дяволите? На Черил, която чете Кант по катеричка?

— Не знаех, че се увличаш по фотография.

— Стана ми страст.

Той се ухили, докато произнасяше „страст“. В държанието му имаше едва прикрита възбуда. Направо светеше от удоволствие.

— Трябва да дойдеш да ги видиш.

— Ами…

— Довечера. Хем ще вземеш Бентам.

— Благодаря.

— Наскоро наех една къща. На ъгъла срещу родилния дом, на Пилгрим Стрийт № 64. Някъде след девет?

— Добре. Благодаря. Пилгрим Стрийт.

Куейд кимна.

— Не знаех, че на Пилгрим Стрийт има обитаеми къщи.

— № 64.

Пилгрим Стрийт западаше. Повечето къщи вече бяха порутени. Няколко бяха в процес на събаряне. Вътрешните им стени, облепени с розови и бледозелени тапети, се виждаха; камините на горните етажи висяха над бездни от опушени тухли. Стълбища започваха от нищото и свършваха насред нищото.

№ 64 стърчеше самотна. Къщите, които преди са се издигали в редица от двете ѝ страни, бяха разрушени и изравнени с булдозери, а на мястото им се простираше пустош от трамбован тухлен прах, сред която се бяха заселили няколко жилави и безразсъдно смели бурени.

Трикрако бяло куче обхождаше територията си, като препикаваше на равни интервали страничната стена на № 64, за да я маркира като своя собственост.

Въпреки че не можеше да се похвали с впечатляващ външен вид, къщата на Куейд беше по-приветлива от заобикалящата я пустош.

Пиха от долнопробното червено вино, което Стив беше донесъл, и пушиха трева. Куейд беше по-общителен от всякога, предпочиташе да говори за тривиални неща вместо за ужаса, от време на време се смееше, дори разказа мръсен виц. Интериорът на къщата беше съвсем оскъден, едва ли не спартански. По стените не висяха картини, нямаше никакви украшения. Книгите на Куейд — а те бяха буквално стотици — бяха струпани по пода на купчини, в разположението на които Стив не успя да открие никаква закономерност. Кухнята и банята бяха примитивни. Цялостната атмосфера беше почти монашеска.

След като разговаряха непринудено няколко часа, любопитството на Стив взех връх.

— Добре, къде са ваканционните снимки? — попита той, като си даде сметка, че говори завалено, но вече не му пукаше.

— О, да. Моят експеримент.

— Експеримент?

— Честно казано, Стив, не съм съвсем сигурен, че трябва да ти ги показвам.

— Защо не?

— Става дума за нещо сериозно, Стив.

— А аз не съм готов за сериозни неща, така ли?

Стив усещаше, че се поддава на манипулациите на Куейд, въпреки че му беше пределно ясно какво се случва.

— Не съм казал, че не си готов…

— За какво става дума, по дяволите?

— За снимки.

— На…?

— Нали помниш Черил.

Снимки на Черил. Ха.

— Как бих могъл да я забравя?

— Тя няма да идва през този семестър.

— О…

— Получи откровение.

Погледът на Куейд беше като на базилиск 3 3 Митично крилато влечуго, което може да вкаменява и убива с поглед и дъх. — Б. пр. .

— Какво искаш да кажеш?

— Тя беше толкова спокойна през цялото време, нали? — Говореше за нея така, сякаш Черил е мъртва. — Спокойна, невъзмутима и хладнокръвна.

— Да, поне така изглеждаше.

— Горката кучка. Трябваше ѝ само едно добро ебане. Стив се изхили като дете на цинизма, който чу от устата на Куейд. Беше малко шокиращо — все едно да види учител с извадена от панталона пишка.

— Тя прекара част от ваканцията тук.

— Тук?

— В тази къща.

— Значи, я харесваш?

— Тя е една невежа крава. Превзета, мекушава и глупава. Но отказваше, отказваше да направи шибаното нещо.