Клайв Баркър - Кървави книги том 4

Миг по-късно, след като обсъдиха каква ще бъде следващата им тактика, те счетоха за необходимо да го оставят да падне. Той дори не забеляза, че са го освободили. От главата и слабините му течеше кръв. Единственото, което искаше, бе да се сгуши за малко, за да изчака болката да утихне и гаденето да премине. Но бунтовниците имаха други планове и Чарли бе безсилен да ги спре. Той смътно осъзна, че те забиват методично пръсти в дебелия килим и теглят отпуснатото му тяло към вратата на трапезарията. Тя водеше към кухнята, където бе пълно със сатъри и ножове. Погледнат отстрани, Чарли приличаше на огромна статуя, влачена от стотици потни работници към нейния пиедестал. Преходът не беше никак лесен: тялото му се извиваше конвулсивно и се тресеше, ноктите на краката му се закачаха за килима, пълните му гърди се ожулиха. Но до кухнята оставаше само метър. Чарли удари лицето си в прага. После усети под себе си леденостудените плочки. Докато го влачеха по кухненския под, взе постепенно да идва в съзнание. На слабата лунна светлина видя позната гледка: печката, бръмчащия хладилник, кофата за отпадъци, съдомиялната машина. Все познати неща, но сега се извисяваха над него и той се почувства като червей.

Ръцете му стигнаха до печката и се покатериха върху нея, а той ги последва като низвергнат крал, влачен от палачите си към ешафода. После пръстите запълзяха неумолимо по плота до мивката – ставите им побеляха от усилието, а отпуснатото му тяло се затътри послушно след тях. Макар че нито я чувстваше, нито я виждаше, лявата му ръка се хвана за далечния край на шкафа, точно под редицата ножове, които висяха в строг порядък на закачалката за кухненски прибори на стената. Обикновени ножове, ножове за хляб, за дране, за обезкостяване – всичките удобно закачени близо до дъската за рязане, на която имаше улей, водещ право в ухаещата на бор мивка.

Стори му се, че чу далечния вой на полицейски сирени, но може би ушите му пищяха. Чарли бавно обърна глава. Остра болка го прониза от едното до другото слепоочие, но световъртежът бе нищо в сравнение с присвиването в стомаха му, когато най-сетне прозря истинското им намерение.

Знаеше, че всички ножове са добре наточени. Елън винаги държеше кухненските прибори да бъдат остри. Чарли започна да клати глава сякаш в неистов стремеж да прогони този кошмар. Но нямаше кого да помоли за милост. Там бяха само проклетите му длани, кроящи тази последна лудост.

И тогава прозвуча звънецът на входната врата. Това не беше илюзия. Прозвуча веднъж, а после отново и отново.

– Ето! – каза Чарли на своите мъчителки. – Чухте ли това, гаднярки? Някой дойде. Знаех си, че ще дойдат.

Той се помъчи да се изправи на крака, като изви шия, за да види какво правят малките чудовища. Бяха действали бързо. Лявата му длан вече бе стигнала до средата на дъската за рязане.

Звънецът на входната врата прозвуча пак – продължително нетърпеливо звънене.

– Тук! – изкрещя дрезгаво Чарли. – Тук съм! Разбийте вратата!

Той местеше ужасено поглед от ръката към вратата и обратно, пресмятайки шансовете си. Без да бърза, дясната му ръка се протегна към сатъра, който висеше в края на закачалката. Дори и сега не можеше да повярва, че собствената му ръка – неговата спътница и бранителка, с която бе подписвал името си, с която бе галил жена си – се готви да го осакати. Тя откачи спокойно сатъра и все така бавно го претегли, изпробвайки баланса на сечивото.

Зад гърба си Чарли чу звън на счупено стъкло – полицаите разбиваха прозорчето на входната врата. Сега трябваше да бръкнат през дупката, за да отключат резето. Ако действаха бързо, много бързо, може би щяха да спрат злодеянието.

– Тук! – извика той. – Тук вътре!

В отговор на вика му се чу свистене – звукът от бързото и смъртоносно спускане на сатъра към лявата му китка. Лявата почувства как я отделят от тялото и неописуемо чувство за свобода се разля към петте й пръста, а кръвта на Чарли покръсти новородената с горещи струи.

От устата на тирана не излезе нито звук. Главата му просто се отметна назад и той загуби съзнание от шока, което бе добре дошло за него. Така не чу как кръвта му изтича с бълбукане в канала на мивката. Не усети и втория и третия удар, които окончателно освободиха лявата длан. Останало без опора, тялото му рухна назад, като събори поставката за зеленчуци. Глави кромид лук се изсипаха от кафявия книжен плик и започнаха да падат една по една в локвата кръв, която растеше с всяка бликаща струя.