Клайв Баркър: Кървави книги том 4

До нея Чарли се размърда в съня си. По-скоро се раздвижиха ръцете му. Тя погледна лицето му. Приличаше на херувим и изглеждаше по-млад от своите четиресет и една години въпреки прошарените бакенбарди. Харесваше го достатъчно, за да каже, че го обича, но не чак толкова, че да му прости прегрешенията. Беше мързелив и постоянно се оплакваше от различни болежки. Имаше вечери, когато се прибираше късно (напоследък беше престанал) и тя подозираше, че се е срещал с друга жена.

Докато го наблюдаваше, се показаха ръцете му. Измъкнаха се изпод чаршафа и размахаха показалци като две спорещи деца.

Елън се намръщи, не можеше да повярва на очите си. Сякаш гледаше телевизия с изключен звук, нямо шоу за осем пръста и два палеца. Под изумения й поглед ръцете хванаха чаршафа, издърпаха го от корема на Чарли и изложиха на показ ивицата косми, която се сгъстяваше към слабините му. Белегът от операцията на апендикса, който беше по-светъл от околната кожа, проблесна в мрака. После ръцете се настаниха върху оголения му корем.

Тази вечер спорът им беше особено ожесточен. Лявата, която бе по-консервативна, настояваше да отложат датата на бунта, но на Дясната й бе омръзнало да чака. Време е, твърдеше тя, да изпробват силата си срещу тирана и да отхвърлят властта на тялото окончателно. Налагали го обстоятелствата, решението вече не зависело от тях.

Елън вдигна глава от възглавницата и те усетиха втренчения й поглед. Бяха спорили толкова разгорещено, че до този момент не бяха разбрали, че е будна. Заговорът им беше разкрит.

– Чарли – прошепна тя в ухото на тирана, – престани. Чарли, стига!

Надушила присъстието й, Дясната ръка повдигна показалец и среден пръст.

– Чарли – повтори Елън. Защо мъжът й винаги спеше толкова дълбоко? – Чарли… – Тя го разтърси по-силно, а Дясната потупа Лявата, за да я предупреди, че жената ги гледа. – Моля те, Чарли, събуди се!

Дясната ръка се метна внезапно към нея, а миг по-късно Лявата я последва. Елън изкрещя още веднъж името на съпруга си, после и двете я стиснаха за шията.

Чарли сънуваше, че се намира на кораб, превозващ роби – обстановката в сънищата му често беше екзотична като във филмите на Сесил Демил 1. В този епичен момент ръцете му бяха оковани и го влачеха към стълба за бичуване, за да бъде наказан за някакво неизвестно провинение. Но ето че в съня си той сграбчи внезапно тънката шия на капитана. Робите се разкрещяха окуражително, а капитанът, който приличаше донякъде на доктор Джудуайн, взе изплашено да го моли да престане. Гласът му бе писклив, почти женски, като гласа на Елън.

1Сесил Б. Демил (1881–1959) – американски кинопродуцент и режисьор, известен с филми като „Десетте Божи заповеди“ и „Най-великото шоу на Земята“. – Б. пр.

– Чарли – пищеше той, – недей!

Но глупавите молби само накараха Чарли да го разтърси още по-яростно. Вече се чувстваше като герой в очите на робите, които, освободени като по чудо, се бяха скупчили шумно около него, за да гледат последните мигове на омразния господар.

Капитанът, чието лице беше станало мораво, успя да прошепне „Ще ме убиеш!“, после палците на Чарли прекъснаха живота му с един финален натиск. Едва тогава, през мъглата на съня, той осъзна, че жертвата му няма адамова ябълка. Очертанията на кораба се размиха, а насърчителните гласове на робите затихнаха. Чарли примигна, отвори очи и откри, че седи в леглото си – беше гол до кръста и стискаше шията на Елън. Лицето й беше мораво и опръскано с бяла слюнка, а езикът се подаваше от устата й. Очите й все още бяха отворени и за момент му се стори, че под сянката на ресниците проблясва живец. След това те се изцъклиха и животът я напусна окончателно.

Чарли изпита съжаление и огромна скръб. Опита се да положи тялото й на леглото, но ръцете му отказаха да пуснат шията й. Пръстите му, напълно безчувствени, продължаваха да я душат без капчица срам. Той слезе заднешком от леглото, но тя го последва в капана на протегнатите му ръце като нежелана партньорка за танци.

– Моля ви – каза Чарли на пръстите си. – Моля ви!

Невинни като двама ученици, хванати да крадат, ръцете му пуснаха своя товар и рязко се вдигнаха в жест на престорено учудване. Елън се строполи на килима като красива мумия. Коленете на Чарли се подкосиха. Неспособен да предотврати падането си, той се срути до нея и започна да ридае.

Сега оставаше само да действат. Нямаше нужда от преструвки, тайни срещи и безкрайни спорове – за добро или за зло истината бе излязла наяве. Трябваше само да изчакат, докато в обсега им попадне кухненски нож, трион или брадва. Скоро, много скоро.