Клайв Баркър: Кървави книги том 4

Избра Ралф Фрай от счетоводството – сериозен, скромен човек, на когото имаше доверие. Ралф се отнесе с разбиране.

– Преживях същите неща, когато Ивон ме напусна – каза той. – Ужасни нервни пристъпи.

– И как се справи с тях?

– Отидох на психиатър. Името му е Джудуайн. Трябва да се подложиш на терапия. Ще станеш друг човек.

Чарли претегли наум идеята.

– Защо не? – каза той след известен размисъл. – Скъпо ли взема?

– Да, но е добър. Избави ме от нервните пристъпи за нула време. Преди да отида при него, си внушавах, че имам проблеми в леглото също като теб. А виж ме сега. – Фрай направи широк жест. – Изпитвам толкова потиснати страсти, че не знам откъде да започна. – Той се ухили глупаво. – Но съм щастлив като риба във вода. Никога не съм бил по-щастлив. Така че пробвай с него. Той ще ти каже какво те възбужда.

– Проблемът не е в секса – възрази Чарли.

– Повярвай ми – каза Фрай с многозначителна усмивка. – Проблемът винаги е в секса.

На следващия ден, без да каже на Елън, Чарли позвъни на доктор Джудуайн и секретарката на психиатъра му записа час. По време на разговора дланите на Чарли се потяха толкова много, че той си помисли, че ще изпусне телефона, но след обаждането се почувства по-добре.

Ралф Фрай се оказа прав – доктор Джудуайн беше добър специалист. Лекарят не се присмя на страховете, които Чарли му сподели. Напротив, изслуша всяка негова дума с най-голяма загриженост. Това беше много успокояващо.

При третия им сеанс докторът изрови от паметта му един изключително ярък спомен: ръцете на баща му, кръстосани върху масивните му гърди, докато лежи в ковчега – груби, отрудени ръце, покрити с остри косъмчета. Абсолютният авторитет, който тези големи ръце излъчваха дори в смъртта, бе измъчвал мислите на Чарли в продължение на месеци след погребението. Докато бе гледал как заравят тялото, не си ли бе представял, че в него още има живот? Че ръцете не спират да блъскат по капака на ковчега, за да ги пуснат на свобода ? Това бе абсурдна мисъл, но щом я изрече на глас, Чарли изпита облекчение. На ярката светлина в кабинета на Джудуайн тази фантазия изглеждаше смешна и нелепа. Тя потрепери под погледа на лекаря, сякаш в протест срещу силната светлина, а след това се стопи, твърде крехка, за да издържи на подробно проучване.

Екзорсизмът се оказа далеч по-лесен, отколкото Чарли беше очаквал. Малко ровене – и тази детинщина бе изтръгната от психиката му, както се вади парченце месо, заседнало между зъбите. Вече нямаше да гние там и да го трови. Доктор Джудуайн изглеждаше доволен от резултата. Когато сеансът приключи, психиатърът заяви, че за пръв път се сблъсква с подобна мания и че за него било удоволствие да я лекува. Не се срещали често хора, които да възприемат ръцете като символ на бащината власт. Обикновено във фантазиите на неговите пациенти преобладавал пенисът, отбеляза той, а Чарли отговори, че ръцете винаги са му се стрували далеч по-важни от интимните части на тялото. В края на краищата те можеха да променят света, нали така?

След лечението при Джудуайн Чарли не спря да чупи моливи и да барабани с пръсти. Даже ритъмът стана по-енергичен и настойчив от всякога. Но той знаеше, че големите кучета не забравят бързо навиците си, и предполагаше, че ще мине известно време, докато възвърне душевното си равновесие.

Така назряващият бунт остана в тайна. Но разкриването му висеше на косъм. Нямаше време за несигурност и съмнения, бунтовниците трябваше да действат.

Накрая Елън предизвика несъзнателно избухването на въстанието. Случи се един четвъртък късно вечер, малко след като бяха правили секс. Нощта беше необичайно гореща за октомври, прозорецът беше открехнат и завесите се полюшваха от лекия ветрец. Съпрузите лежаха един до друг под общия чаршаф. Чарли беше заспал, преди потта на врата му да изсъхне, но Елън беше будна – с глава, подпряна на твърдата като камък възглавница, и широко отворени очи. Знаеше, че тази вечер сънят няма да я споходи още дълго. Щеше да бъде една от онези нощи, през които я сърби цялото тяло, всяка бучка на дюшека й убива и всички съмнения, които някога е изпитвала, изплуват от тъмнината. Искаше й се да изпразни пикочния си мехур (както винаги след секс), но не можеше да събере достатъчно воля да стане и да отиде до тоалетната. Колкото по-дълго се стискаше, толкова повече й се пишкаше и толкова по-трудно й бе да заспи. „Ама че глупаво положение“, помисли си тя, после, обзета от други тревоги, забрави защо положението й се бе сторило толкова глупаво.