Клайв Баркър - Кървави книги том 4

– И тук няма нищо – рече Дули.

Канеше се да добави „Не го прави“, но закъсня – партньорът му мушна пръст в най-близката клетка и обитателят й го захапа. Макбрайд издърпа пръста си и удари гневно с юмрук по телената мрежа. Макакът изпищя и се замята в безумно фанданго 9, като едва не събори клетката на пода.

9Испански танц. – Б. пр.

– Трябва да се ваксинираш против тетанус – предупреди го Дули.

– Мамка му! – изруга Макбрайд. – Какъв им е проблемът на тези копеленца?

– Може би не обичат непознати.

– Направо са откачили. – Той засмука пръста си и после се изплю. – Виж ги само.

Партньорът му не отговори.

– Виж ги – повтори Макбрайд.

– Ела – каза тихо Дули.

– Какво има?

– Просто ела.

Макбрайд отмести очи от клетките и погледна към Дули, който беше спрял да разглежда безпорядъка върху работните маси и се взираше в пода с отвратена физиономия. Раненият полицай престана да си смуче пръста и тръгна към него.

– Там долу – промърмори Дули.

На протрития под до краката му лежеше бежова дамска обувка, а под съседния плот – нейната собственичка. Неудобната й поза подсказваше, че е била скрита там от убиеца или е пропълзяла отдолу, за да избяга от него.

– Мъртва ли е? – попита Макбрайд.

– Не виждаш ли, че е разпорена, за бога?

– Трябва да проверим за признаци на живот – напомни му Макбрайд.

Дули не помръдна, затова той клекна пред жертвата и сложи пръсти върху изкривения й под неестествен ъгъл врат. Нямаше пулс, но кожата й беше топла, а по бузата й имаше още незасъхнала слюнка.

Дули, който вече докладваше по радиостанцията си, погледна отново жената. Смъртоносната рана беше закрита от тялото на клекналия Макбрайд. Видя само водопад от кестенява коса и щръкналите изпод плота крака, единият от които без обувка. Хубави крака, помисли си той. При други обстоятелства би подсвирквал след тях.

– Сигурно е лекар или лаборант – отбеляза Макбрайд, – облечена е в лабораторна престилка. – „Била е облечена“, поправи се наум той.

Убиецът беше разпрал престилката и дрехите под нея, а после, сякаш да оголи напълно жената, беше разпорил кожата и мускулите й. Макбрайд надникна в гръдния й кош. Ребрата бяха счупени и сърцето също беше изложено на показ – може би убиецът е искал да го вземе като сувенир, но някой го е прекъснал. Той огледа внимателно нараняванията – имаше здрав стомах и се гордееше, че не му се повдига от подобни гледки.

– Увери ли се, че е мъртва?

– По-мъртва от това – здраве му кажи.

– Карнеги идва насам – добави Дули и се приближи до една от мивките.

Завъртя кранчето, без да му пука, че ще остави отпечатъци, и наплиска лицето си със студена вода. Когато вдигна глава, видя, че Макбрайд е приключил с огледа на трупа и е тръгнал към някакви машини.

– Какво правят тук, за бога? Виж тази апаратура.

– Изследвания – отговори Дули.

– Какви по-точно?

– Откъде да знам, по дяволите? – тросна му се Дули. Неспирните крясъци на маймуните и присъствието на мъртвата жена го изнервяха. – По-добре да се махаме оттук.

Макбрайд игнорира предложението му. Беше запленен от апаратурата и разглеждаше като хипнотизиран енцефалографа и електрокардиографа; принтерите, които бълваха метри празна хартия върху пода; мониторите и командните табла. Сцената го подсети за „Мари Селест“ 10. Все едно съзерцаваше някакъв изоставен научноизследователски кораб, който продължава да плава под съпровода на приглушена песен, въпреки че на борда му не са останали нито капитан, нито екипаж, които да го направляват.

10Призрачна бригантина, открита през XIX век в Атлантическия океан. Корабът бил с издути платна и в напълно годно за мореплаване състояние, но на борда му нямало жива душа. Безследното изчезване на екипажа се счита за една от най-големите морски загадки на всички времена. – Б. пр.

Зад апаратурата имаше прозорец с размери метър на метър. Макбрайд беше решил, че прозорецът е външен, но сега, като го погледна по-отблизо, той осъзна, че не е. Зад него имаше тестова камера.

– Дули?

Макбрайд се обърна, но партньорът му беше изчезнал. Сигурно беше слязъл долу, за да посрещне Карнеги. Доволен, че може да продължи необезпокоявано проучването си, той се обърна отново към прозореца. Помещението зад стъклото беше тъмно. Обзет от любопитство, Макбрайд заобиколи машините и потърси вратата на камерата. Оказа се открехната. Без да му мисли много-много, той я доотвори и влезе.

Апаратурата зад прозореца закриваше лампите в лабораторията, затова през него не проникваше почти никаква светлина. Трябваха му няколко секунди, за да привикне към полумрака и да различи хаоса, който цареше в камерата: преобърнатата маса; столът, който някой беше направил на трески; плетеницата от кабели и счупено оборудване – може би видеокамери за наблюдение; строшените крушки. Дори един професионален вандал не би могъл да опустоши така мястото.