Amy Blankenship - Лунен Танц

Тя го бе спасила два пъти – и то – без да знае. Споменът за уплашения ú глас все още го изтръгваше и от най-дълбокия сън. Искаше му се да я беше зърнал поне... да свърже лице с гласът, който не му даваше мира.

Бръкна в джоба си и измъкна нашийника. Загледа се в металната табела във формата на кокал. Гравираният адрес отдавна не беше валиден. Когато най-накрая се научи как да борави с компютър, Кейн бе потърсил семейството. Родителите бяха починали, а къщата – продадена. Дъщерята, която несъмнено бе неговият спасител, беше неоткриваема.

Кейн метна и стъпка фаса си. Първото, което бе сторил, при завръщането си в Лос Анджелис, беше да посети клуба, в който Малачи живееше и работеше едно време. Но мястото бе продадено, а децата на шифтъра се бяха преместили на нов адрес. Навремето, новото място представляваше порутен склад. Сега обаче, ягуарите го бяха обновили и превърнали в модерен нощен клуб. Негови управители бяха децата на Малачи.

Кейн отърси глава. Чудеше се как Малачи е могъл да се ожени повторно предвид безкрайната си любов към първата си съпруга. Тя беше неговата сродна душа. Макар и прочути с незадоволимия си сексуален апетит, веднъж намерили своята сродна душа, шифтърите се посвещават изцяло на нея.

Кейн направи кратко проучване и установи, че новата съпруга на Малачи го е дарила с четири деца и е починала при раждането на най-малкия им син – Ник.

Малачи бе умрял онази нощ над гроба му, но Кейн все още изпитваше непреодолимо желание за мъст. Почти всички вампири са родени от мрака. Може би Син е грешал, че Кейн се различава от братята и сестрите си. Трийсетте години мъчение под земята вероятно са били достатъчни да отприщят безвъзвратно злото у него. Съзнанието му все още тънеше в мрак, както Малачи бе пожелал.

За Кейн важното беше кой е започнал враждата. Ягуарите първи бяха проляли кръв. Сега беше негов ред да отмъсти на цялата проклета шифтърска раса. Следваше да започне с децата на Малачи. Но нямаше да приключи дотам. След тях идваха децата на шифтъра, който си беше измил ръцете с него... Натаниъл Уайлдър.

Кейн лесно си намери последователи, които да го захранват с кръв. Той все още се удивяваше на пищната сцена в сърцето на града. Беше пълно с жалки готически подобия, които мечтаеха да бъдат истински вампири като него.

Не се налагаше да се старае. Достатъчно бе да привлече един бездушник – оттам всичко щеше да тръгне на самотек. Беше избрал най-опасния от групата... този, който сякаш вече бе предал душата си на мрака. Гарван беше единак, който приживе бе маниакален психопат... готически изгнаник, жаден за кръв още преди да развие истинска нужда от нея.