Amy Blankenship - Лунен Танц

Кофти е една връзка да започва с лъжа. Ако в основата ú лежи измама, рано или късно ще се срути. Последният път, когато беше видял Тревор на гарата, го беше притиснал или да признае на сестра му, че е агент под прикритие, или въобще да не я закача. Чад не беше виновен, че Тревор не слуша никого, освен себе си.

Гневеше се, че Тревор използва сестра му за да работи под прикритие на клубната сцена. Работата ú беше много удобна за целите му. Като барманка в много от нощните клубове, с нея той получаваше достъп до всички помещения – от рано преди да отворят – до късно след като затворят врати. Без тълпите, Тревор можеше да души навсякъде, без Енви да подозира.

Чад отказваше да мине под прикритие, макар че специалните части го убеждаваха да смени звеното. До този момент склоняваше да им бъде в услуга единствено при необходимост от влизане с взлом и укротяване на опърничави. И това му се нравеше. Беше му по-приятно да бие лошите, отколкото да се промъква тайно на места, да плямпа глупости и да се рови из секретни документи за улики срещу някого.

Сега общият им приятел Джейсън беше много по-приемлива партия за Енви. Бяха ходили заедно на училище, но тъкмо там беше проблемът. Джейсън си падаше по нея през цялата гимназия и висеше в къщата им постоянно. Енви гледаше на него по-скоро като на брат, отколкото като на потенциално гадже.

Веднага след завършването, Джейсън беше постъпил като лесничей в Национален Парк “Анджелис” и досега работеше там. Енви все още обичаше да прекарват време заедно. Поддържайки връзка с него, тя имаше възможност да вижда често и най-добрата си приятелка Табата, която служеше в същия горски отряд.

Чад скочи от креслото и застана пред вратата на Енви. Откакто родителите им загинаха в автомобилна катастрофа, деляха общ апартамент. Съжителстваха си чудесно. Той беше ченге, а тя – барман на повикване в няколко нощни клуба.

Единствената причина да не разубеждава Енви от тази работа беше, че често изкарваше повече пари от него. Заплатата ú беше добре дошла, защото щом се стигнеше до плащане на наем, именно тя го покриваше. Той се грижеше за всичко останало.

– В кой клуб отиваме? – попита той през вратата.

– Новият. Казва се “Лунен Танц”. – Енви прихвана част от дългата си червена коса на конска опашка, останалата остави да пада свободно по гърба си. – Може и да кандидатствам за работа там.