Amy Blankenship - Лунен Танц

Гарван беше единственият избранник, комуто Кейн бе споделил личната си история. Сам Кейн не знаеше защо я разказва – вероятно от скука.

Кейн беше дал пълна свобода на своя последовател. Още в предходния си живот, Гарван бе натрупал гняв към света. Сега най-сетне имаше поле да го излее. Той беше взел присърце историята на Кейн. Въоръжен с цял набор от нови способности, бездушният вампир отмъщаваше за своя покровител с пълна сила.

Кейн не се и опита да разубеди Гарван. Той се вписваше идеално в плана му да покоси всеки член от семейство Малачи. Защо му бе да защитава шифтърите? Най-големият жест, който Кейн можеше и пожела да стори, бе да увери чирака си, че не е длъжен да убива хора за храна. Даде му да разбере, че действията му не бива непременно да нанасят щети и да причиняват болка и смърт – това бе въпрос на лична воля. Но волята на Гарван повеляваше смърт без пощада. Кейн нямаше пръст в това.

Единственият път, когато Кейн се намеси в действията на Гарван, бе при първото убийство на ученика. Гарван бе оставил безспорния почерк на вампир върху жертвата си – добре разпознаваем за човешките очи. Кейн беше забравил да му сподели важна тайна свързана с опазването им като вид. А именно – как да заличават действията си, така че убийствата да изглеждат като тривиални садистични посегателства, извършени от хора.

Гарван избра да оставя жертвите си близо до “Лунен Танц”, където властите лесно ги намираха. Това беше най-доброто място. Повечето вампири бяха зли по рождение, така че Кейн бе прекарал по-голямата част от живота си сред убийци. Жаждата да сее смърт у неговия чирак беше съвсем присъща на тяхната порода.

Ако Син беше буден, за да види поголовната смърт, която Гарван сееше, вероятно щеше да го убие или обрече на доживотен гроб, за да избави света от това мъчение. Кейн беше вкусил такова наказание и ако се стигнеше до това, щеше да предпочете бърза смърт.

Преди присъдата му, той се бе сприятелил с друг вампир… Майкъл. Бяха прекарали повече време заедно, отколкото можеха или искаха да си спомнят. И двамата бяха дарени с хематит, защото бяха запазили душите си… както беше съумял да стори и Деймън – братът на Майкъл.

Майкъл беше добър човек… все още непокварен или както казваха “един от ангелите”. Но се носеха слухове, че Деймън е открехнал тъмната си страна и си го изкарва на брат си. Кейн планираше едно образователно посещение на Деймън, след като приключи тук. Озадачаваше го рязко породилата се вражда между двамата братя. Майкъл бе много посветен на брат си. Но изглежда, понякога и невъзможното е възможно.