Amy Blankenship - Лунен Танц

С времето, той все по-силно вярваше, че губи разсъдъка си. Започна да чува все по-често звуци... гласове. Те бяха добре дошли, защото за миг го освобождаваха от затвора му. Копнееше да ги слуша. Понякога чуваше цели семейства, друг път – само възрастни.

Имаше моменти, в които опитваше да развали заклинанието, да изкрещи за помощ, да си говори сам. Но магията го осакатяваше напълно. Познаваше добре това проклятие... беше го използвал срещу чудовища. То представляваше сложно заклинание, което можеше да се развали само с кръвта на любим. Любовната магия бе толкова силна, че единствено сродната душа на жертвата имаше власт да ú противостои.

Проклятието винаги работеше с бездушните вампири, защото без собствена душа, те нямаха и сродни души. Кейн бе прибягвал до него многократно, в опит да изличи от света демоничните си братя и сестри, водени единствено от жаждата за кръв.

Кейн се засмя наум горчиво при мисълта, че е обречен. Той нямаше сродна душа. Поне никога не бе срещал подобна енигма. Дори да имаше, струваше му се нелепо да се надява, че би дошла самоотвержено да кърви върху гроба му. Малачи трябва да е бил съкрушен... той обичаше жена си толкова силно, че с яростния си ход бе искал да покаже на Кейн що е то истинска любов и копнеж.

В действителност, Кейн копнееше за такава любов. През сълзи отправяше горещи молби към Господ да му прати любима, която да го освободи. Ако наистина беше убил съпругата на приятеля си, то проклятието щеше да е заслужено наказание. Но той беше невинен.

Една нощ, след дълго отчаяние... той го чу. Далечният рев на Малачи рязко прекъсна вътрешния монолог на Кейн. Мощният звук бе придружен и от друг изблик на животинска ярост. За негово изумление, последва и гласът на малко момиченце, което молеше да пощадят кутрето ú.

Детският уплашен глас събуди нещо у него... копнеж за свобода, за да може да защити детето от нощните зверове.

Кейн прошепна наум:

– Малачи няма да нарани кученцето ти, хлапе.

И беше прав. Малачи никога нямаше неоснователно да нарани някого, особено дете. Кейн усети как близкото присъствие на приятеля му разпалва у него отново искрата за живот. Той се разгневи, щом чу повторен зов за милост от детската уста. Тогава усети как нещо тежко се сгромоли на земята над него. Кръв... надуши прясно пролята кръв, която си пробиваше път през почвата към него.

Дойде най-чаканият момент! Миризмата нахлу в съзнанието му и за миг го докара до лудост при мисълта, че не може да достигне до нейния източник. Беше изнемощял от всички тези години... жаден до смърт, но вечно жив. И тъкмо в този миг усети как пръстът му трепва.