Amy Blankenship - Лунен Танц

Чад въздъхна и закрачи към колата.

– Ти си по-зле от хлапе в детски магазин, което изпробва всяка писклива играчка, заклевам се!

– Какво? – изсмя се тя. – Синята лампа прави чудеса. Хората отбиват да ни правят път.

– Като онзи път, когато ни свърши кафето ли? Нали знаеш, че по този начин разхищаваш парите на данъкоплатците? – смъмри я Чад.

– Ако не млъкнеш, ще се наложи да карам аз. А тогава ще включа и червените лампи и сирената – предупреди тя игриво.

Чад веднага замълча, защото си припомни последния такъв случай. Тогава тя закъсняваше за работа, а на него му беше лошо да шофира и беше дълбоко заспал на пасажерското място. Шерифът го мъмреше за случая и досега.

*****

Енви изключи сините светлини на около пресечка преди клуба. Загледа се в цветния лазер, който шареше по облаците. На хоризонта се появи двуетажната сграда.

Напоследък Енви работеше толкова много, че не беше имала време да се отбие в новия клуб “Лунен Танц”. Беше слушала само възторжените коментари на някои от клиентите си. Отвън, клубът не беше нищо особено. Приличаше на тухлен склад с оскъдни прозорци и голям неонов надпис на фасадната стена.

Опашката от хора се виеше чак до средата на паркинга. Гостите бяха облечени в най-хубавите си дрехи и разговаряха оживено. Фактът, че в десет вечерта все още имаше чакащи пред входа, ú подсказваше, че работата тук би била доста доходоносна.

– Да, определено ще кандидатствам – усмихна се тя.

– Поне опашката не е безкрайна – каза Чад саркастично. Не му се чакаше, само и само да види как Тревор си получава заслуженото от екзалтираната му сестра.

Паркираха далече, в най-тъмната част на паркинга, точно до автомобила на Тревор. Преди Енви да отвори вратата си, Чад се просегна и я хвана за ръката. – Вземи. – подаде ú малкия тейзър и без да продума повече, излезе от колата.

Енви обви пръсти около тейзъра с усмивка. Брат ú я беше обучил в самозащита толкова добре, че тя можеше да покоси повечето ченгета, без да ú мигне окото. Но Чад винаги повтаряше – Защо да се биеш, като всичко може да приключи с един бутон?

Тя пъхна тейзъра в малкия страничен джоб на полата си при личната си карта. Щеше хубаво да стрелне Тревор. Ако спусъкът извикваше асансьора към ада, с удоволствие щеше да го натисне. Никой не можеше да изневери на Енви Секстън и да се надява, че ще му се размине.

Потеглиха към опашката рамо до рамо. Енви много се зарадва, че хората се придвижваха бързо и редът им дойде само след няколко минути.