Стивен Кинг - Ако има кръв

— Това днешният брой ли е? — попита той, вперил очи в екрана. После погледна датата в горния край. — Днешният е!

— Да. Пресни новини, а не остарели, нали?

— Пише, че има карта на обектите, които ще затворят. Можеш ли да ми я покажеш? — Определено изглеждаше алчен за знания. Малко се уплаших. Споменал беше за Скрудж и Марли; почувствах се като Мики Маус във „Фантазия“, когато използва заклинание, което не разбира добре, за да съживи метлите.

— Сам можете да го направите. Просто плъзнете пръст по екрана, ето така.

Показах му. Първоначално той плъзна пръст твърде силно и го издърпа твърде далеч, но след това схвана как се прави. Всъщност ориентира се по-бързо от баща ми. Намери правилната страница.

— Я виж ти! — удиви се той. — Шестстотин магазина! Ето затова ти обяснявах колко нестабилен е… — Млъкна, взрян в миниатюрната карта. — Югът. Повечето от затворените магазини са на юг. Югът е като ветропоказател, Крейг, почти винаги… Трябва да се обадя в Ню Йорк. Борсата ще затвори скоро. — Понечи да стане. Обикновеният телефон се намираше в другия край на стаята.

— Можете да се обадите от този телефон — казах аз. — Това му е основната функция. — Поне по онова време беше. Натиснах иконата със слушалката и се появи клавиатурата. — Просто наберете номера, който искате. Натискайте цифрите с пръст.

Господин Хариган ме погледна с блеснали сини очи под рунтавите побелели вежди.

— Наистина ли мога да се обаждам, дори тук от тази пустош?

— Да. Връзката е страхотна, благодарение на новата кула.

Имате четири чертички.

— Чертички ли?

— Няма значение, просто се обадете. Ще ви оставя да говорите на спокойствие, само помахайте през прозореца, когато…

— Няма нужда. Разговорът ще е кратък и не е тайна.

Той докосна цифрите колебливо, сякаш очакваше да задейства експлозия. После, също толкова колебливо, вдигна телефона до ухото си и потърси с поглед одобрението ми. Кимнах насърчително. Той се заслуша, заговори с някого (първоначално твърде високо), а после, след кратка пауза, говори с някой друг. Тъй че видях с очите си как господин Хариган продаде акциите си в „Кафената крава“, трансакция, възлизаща на кой знае колко хиляди долара.

След като приключи, успя сам да се върне на началния екран. От него отново отвори Safari.

— „Форбс“ тук ли е? Проверих. Нямаше го.

— Но ако търсите конкретна статия във „Форбс“, за която знаете, вероятно ще я намерите, защото някой вече я е публикувал.

— Публикувал…?

— Да, ако искате някаква информация, Safari ще я потърси. Само трябва да я въведете в полето. — Отидох до стола му и въведох в търсачката „Кафената крава“. Телефонът се замисли, след което изплю няколко резултата, сред които беше статията в „Уол Стрийт Джърнъл“, заради която той се беше обадил на брокера си.

— Гледай ти — удиви се той. — Това е интернетът.

— Ами да — съгласих се аз и си помислих: „Много ясно“.

— Глобалната мрежа.

— Да.

— Която съществува от колко време?

„Би трябвало да знаете тези неща — помислих си аз. — Нали сте виден бизнесмен, би трябвало да ги знаете, въпреки че сте пенсиониран, защото все още се интересувате“.

— Не знам откога точно съществува, но хората използват интернет непрекъснато. Татко, учителите ми, полицаите… всички. — И натъртих: — Включително вашите компании, господин Хариган.

— А, само че компаниите вече не са мои. Поназнайвам нещичко, Крейг, както знам малко за телевизионните сериали, макар да не гледам телевизия. Обикновено прескачам статиите за новите технологии във вестниците и списанията, защото не ме интересуват. Ако искаш да говорим за зали за боулинг или разпространението на филми, това е друг въпрос. Относно тях продължавам да се интересувам.

— Да, но не виждате ли, че… тези компании използват новите технологии. И ако вие не ги разбирате…

Не знаех как да довърша изречението, без да излизам от рамките на добрия тон, но господин Хариган явно схвана.

— Ще изостана. Това искаш да кажеш.

— Е, едва ли е толкова важно — казах аз. — Все пак сте пенсионер.

— Но не искам да изглеждам като глупак — заяви той разпалено. — Мислиш ли, че Чък Рафърти се изненада, когато му се обадих и му казах да продаде „Кафената крава“? Не, защото със сигурност поне още пет-шест големи клиенти са му звъннали да направи същото. Някои от тях несъмнено са получили вътрешна информация. Други обаче просто живеят в Ню Йорк или Ню Джърси и получават „Уол Стрийт Джърнъл“ в деня, в който излезе, и са разбрали така. За разлика от мен тук вдън горите тилилейски.