Стивен Кинг - Ако има кръв

Здесь есть возможность читать онлайн «Стивен Кинг - Ако има кръв» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2020, ISBN: 2020, Издательство: Бард, Жанр: Ужасы и Мистика, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Ако има кръв: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Ако има кръв»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии.
Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи ? и върху собственото си самочувствие, ? когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ? самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг.
Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор ? „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя.
Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада.
Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси.
Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт.
Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг.
„Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.

Ако има кръв — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Ако има кръв», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Когато седнах обратно на скамейката, татко ме потупа по рамото и ми прошепна на ухо: „Не знам как не ти се оплете езикът!“. Наложи се да закрия уста с длан, за да скрия усмивката си.

* * *

На другия ден, докато миехме чиниите от вечеря (татко ги миеше, аз ги бършех и ги прибирах), фордът на господин Хариган спря пред къщи. Бастунът му изтропа нагоре по стъпалата и татко отвори вратата миг преди той да почука. Господин Хариган отказа поканата да влезе в хола и седна на кухненската маса като у дома си. Прие спрайта, който татко му предложи, но отказа чашата.

— Пия направо от бутилката, както правеше баща ми — каза той.

Мина веднага на въпроса, като истински бизнесмен. Каза, че ако баща ми позволи, би искал да ме наеме да му чета по два или три часа седмично. В замяна ще ми плаща по пет долара на час. Можел да ми предложи още три часа работа на седмица, ако плевя градината и изпълнявам някои други задачи като да чистя снега от стълбите през зимата и да бърша праха целогодишно.

Двайсет и пет, може би дори трийсет долара на седмица, половината от които само за четене, което бих правил и безплатно! Не можех да повярвам. В съзнанието ми веднага нахлуха мисли как ще спестя за скутер, въпреки че нямаше да имам право да карам такъв още седем години.

Твърде хубаво беше, за да е истина, и се страхувах, че татко ще откаже, но той се съгласи.

— Само не го карайте да чете прекалено скандални текстове — каза той. — Никакви политически работи и прекалено насилие. Чете като възрастен, но е само на девет, а и тях навърши съвсем наскоро.

Господин Хариган му даде дума, отпи от спрайта и млясна със сбръчкани устни.

— Чете много добре, но това не е главната причина да го наема. Не си мънка под носа дори когато не разбира. Намирам това за забележително. Не удивително, но забележително.

Остави шишето, приведе се напред и ме прикова с проницателния си поглед. Често виждах хумор в тези очи, но в много редки случаи зървах топлота, а онази вечер през 2004-та не правеше изключение.

— Относно четенето в църквата вчера, Крейг. Знаеш ли какво означава „дъщерите на необрязаните“?

— Не съвсем — отвърнах аз.

— Така си и мислех, но въпреки това изрече думите с подобаващ гняв и вопъл. Между другото, знаеш ли какво е „вопъл“?

— Нещо като плач. Той кимна.

— Но не прекали. Не преигра. Това беше чудесно. Четецът предава, а не създава. Отец Муни помага ли ти с произнасянето на думите?

— Да, господине, понякога.

Господин Хариган отпи глътка спрайт, стана и се подпря на бастуна.

— Кажи му, че се произнася „Аскалон“ със „с“, а не със „з“ като задник. Досмеша ме, а нямам много развито чувство за хумор. Искаш ли да направим проба в сряда в три? Учебните занятия са приключили по това време, нали?

Часовете в основното училище на Харлоу свършваха в два и половина.

— Да, господине. В три часа мога.

— Да речем до четири. Или е прекалено късно?

— Става — каза татко. Изглеждаше зашеметен от цялата тази работа. — Храним се чак в шест. Обичам да гледам местните новини по време на вечеря.

— Не смущават ли храносмилането ви?

Татко се разсмя, макар че според мен господин Хариган не се шегуваше.

— Понякога. Не съм почитател на господин Буш.

— Пада си малко глупак — съгласи се господин Хариган, — но поне се е обкръжил с хора, които си разбират от работата. В сряда в три, Крейг, и бъди точен. Не понасям закъсненията.

— И без неприлични текстове — каза татко. — Ще има достатъчно време за тях, когато порасне.

Господин Хариган обеща, но предполагам, че мъжете, които разбират от бизнес, знаят и че обещанията лесно се нарушават, защото не ти струва нищо да ги дадеш. Нямаше нищо неприлично в „Сърцето на мрака“ — първата книга, която му прочетох. След като приключихме с нея, господин Хариган ме попита дали съм я разбрал. Мисля, че нямаше намерение да ме обучава, а просто му беше любопитно.

— Не особено — отговорих аз, — но онзи тип Курц е напълно полудял. Това го схванах.

Нямаше нищо неприлично и в следващата книга — „Сайлъс Марнър“, която беше голяма скука по мое скромно мнение. Третата обаче беше „Любовникът на лейди Чатърли“ и тя определено ми отвори очите. През 2006-а се запознах с Констънс Чатърли и нейния див горски пазач. Бях на десет. Дори след толкова години още помня текста на „Старият очукан кръст“ и също толкова ясно си спомням как Мелърс милва дамата и шепти: „Ех, че си хубава“. За момчетата би било полезно да се поучат от начина, по който той се държеше с нея.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Ако има кръв»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Ако има кръв» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Ако има кръв»

Обсуждение, отзывы о книге «Ако има кръв» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x