Стивен Кинг - Ако има кръв

Здесь есть возможность читать онлайн «Стивен Кинг - Ако има кръв» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2020, ISBN: 2020, Издательство: Бард, Жанр: Ужасы и Мистика, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Ако има кръв: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Ако има кръв»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии.
Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи ? и върху собственото си самочувствие, ? когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ? самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг.
Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор ? „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя.
Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада.
Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси.
Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт.
Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг.
„Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.

Ако има кръв — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Ако има кръв», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Наистина ли?

— Да. Но го казвам само за да оправдая лошите си хранителни навици. Крейг, ти не поръча ли сателитно радио за колата?

— Да. — От компютъра на татко, защото господин Хариган нямаше компютър.

— Тогава къде е? Хващам само онова кречетало Ръш Лимбо. Показах му как се пуска сателитното радио. Той завъртя копчето и мина през стотина станции, докато намери една с кънтри музика. Звучеше „Stand By Your Man“.

От тази песен все още ме побиват тръпки и предполагам, че така ще си остане до края на дните ми.

През онзи ден от единайсетата ми година, докато с татко седяхме на верандата и пиехме спрайт, загледани в голямата къща (точно така я наричаха жителите на Харлоу: Голямата къща, сякаш беше затворът „Шоушенк“), аз казах:

— Супер е да получаваш обикновена поща. Татко изсумтя насмешливо.

Имейлите са супер. И мобилните телефони. На мен те ми изглеждат като чудеса. Твърде малък си, за да разбереш. Ако беше израснал само с една телефонна линия, към която са вързани още четири къщи — в едната от които живее госпожа Еделсън, която не пускаше слушалката, — щеше да мислиш по друг начин.

— Кога ще ми купиш мобилен телефон? — През онази година задавах често този въпрос, още повече след като излязоха първите айфони.

— Когато преценя, че си достатъчно голям.

— Както кажеш, татко. — Мой ред беше да изсумтя насмешливо, което го разсмя. После каза сериозно:

— Съзнаваш ли колко богат е Джон Хариган? Свих рамене.

— Знам, че е притежавал фабрики.

— Притежаваше не само фабрики. Преди да се пенсионира беше най-големият шеф в компанията „Оук Ентърпрайзис“, която имаше флотилия от транспортни кораби, търговски центрове, верига кина, телекомуникационна компания и кой знае още какво. „Оук“ беше една от най-големите компании на Борсата.

— На коя борса?

— На стоковата. Хазартната игра на богаташите. Когато Хариган продаде всичко, „Ню Йорк Таймс“ не просто писа за сделката в бизнес раздела си, а излезе с новината на първа страница. Този тип, който кара форд модел отпреди шест години, живее в края на черен път, плаща ти по пет кинта на час и ти изпраща лотариен билет от един долар четири пъти годишно, има повече от един милиард долара. — Татко се ухили.

— А най-износеният ми костюм, онзи, който майка ти би ме накарала да даря на бедните, ако още беше жива, е по-хубав от костюма, с който той ходи на църква.

Всичко това ми се стори интересно, особено мисълта, че господин Хариган, който нямаше лаптоп, нито дори телевизор, някога е притежавал телекомуникационна компания и киносалони. Готов бях да се обзаложа, че дори не ходи на кино. Той беше от онези хора, които татко наричаше „лудити“, тоест хора, които (освен всичко останало) не харесват новите технологии. Сателитното радио беше изключение, защото той обичаше кънтри музика, но ненавиждаше многобройните реклами по WOXO — единствената радиостанция за кънтри, която хващаше радиото в колата му.

— Знаеш ли колко са един милиард долара, Крейг?

— Сто милиона, нали?

— Всъщност са хиляда милиона.

— Еха! — казах аз, но само защото ми се стори уместно да възкликна. Разбирах колко са пет долара, разбирах колко са и петстотин долара — цената на малкия мотоциклет втора употреба, обявен за продажба на Дийп Кът Роуд, за който мечтаех (напразно, разбира се). Имах и теоретична представа колко са пет хиляди долара, защото баща ми изкарваше толкова на месец като продавач в „Трактори и селскостопански машини Пармело“ в Гейтс Фолс. Редовно окачваха снимката на татко на стената като Продавач на месеца. Той твърдеше, че не е голяма работа, но аз знаех, че скромничи. Когато го обявяваха за Продавач на месеца, ходехме да вечеряме в „Марсел“, луксозния френски ресторант в Касъл Рок.

— Именно — каза татко и вдигна чаша за наздравица към голямата къща на хълма с многобройните стаи, повечето от които пустееха, и асансьора, който господин Хариган ненавиждаше, но използваше заради артрита и ишиаса. — „Еха“ е дяволски добре казано.

Преди да ви разкажа за печелившия билет, за смъртта на господин Хариган и за неприятностите с Кени Янко през първата ми година в гимназията в Гейтс Фолс, трябва да ви кажа как започнах работа в къщата на хълма. Стана заради църквата. С татко ходехме в Първа методистка църква в Харлоу, която беше единствената методистка църква в Харлоу. Преди в града имало и друга църква, в която ходели баптистите, но тя изгоряла през 1996 година.

— Някои хора празнуват появата на новородено бебе с фойерверки — каза ми веднъж татко. Тогава бях на не повече от четири години, но си спомням разговора добре, вероятно защото фойерверките ме заинтригуваха. — С майка ти обаче не се задоволихме с това и решихме да подпалим цяла църква , за да те посрещнем, Крейгстър, и какъв пожар само пламна.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Ако има кръв»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Ако има кръв» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Ако има кръв»

Обсуждение, отзывы о книге «Ако има кръв» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x