Стивен Кинг - Ако има кръв

Здесь есть возможность читать онлайн «Стивен Кинг - Ако има кръв» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2020, ISBN: 2020, Издательство: Бард, Жанр: Ужасы и Мистика, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Ако има кръв: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Ако има кръв»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии.
Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи ? и върху собственото си самочувствие, ? когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ? самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг.
Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор ? „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя.
Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада.
Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси.
Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт.
Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг.
„Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.

Ако има кръв — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Ако има кръв», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Не говори така — смъмри го мама. — Може да ти повярва и да вземе да подпали някоя църква, когато на него му се роди дете.

Двамата обичаха да се шегуват и аз се смеех дори когато не схващах шегата.

Тримата ходехме пеша до църквата, ботушите ни скърцаха по отъпкания сняг през зимата, през лятото новите ни обувки вдигаха облачета прах (който мама избърсваше с носна кърпичка преди да влезем), а аз винаги вървях, хванал татко с лявата ръка и мама с дясната.

Тя беше добра майка. Още ми липсваше ужасно през 2004, когато започнах работа при господин Хариган, макар да беше мъртва от три години. Сега, шестнайсет години по-късно, тя все още ми липсва, въпреки че ликът ѝ е избледнял в спомените ми, а снимките не ми го припомнят напълно. Вярно е онова, което се пее в песента за децата без майки: много им е тежко. Обичах татко и с него винаги сме се разбирали добре, но и в това отношение песента е много точна: има твърде много неща, които баща ти не разбира. Като например да направи венец от маргаритки, да ти го нагласи на главата на голямата поляна зад къщата и да каже, че днес не си обикновено момченце, а си крал Крейг. Като например да изпита задоволство, но да не го демонстрира бурно — с хвалби и тям подобни, — когато започнеш да четеш комикси за Супермен и Спайдърмен на тригодишна възраст. Като например да ляга при теб, когато се събудиш посред нощ от кошмар, в който те преследва Доктор Октопус. Като например да те прегърне и да ти каже, че всичко ще се оправи, когато някое по-голямо момче — Кени Янко например — те спука от бой.

В онзи ден имах нужда от такава прегръдка. Една майчина прегръдка в онзи ден можеше да промени много неща.

Да не се хваля, че съм започнал да чета на изключително ранна възраст, беше дар от родителите ми, благодарение на които бързо научих, че дори да имаш някакъв талант, това не те прави нещо повече от другите. Но в малките градчета всичко се разчува и когато бях на осем, отец Муни ме попита дали искам да прочета библейската притча на Семейна неделя. Възможно е да му се беше понравило необичайното естество на идеята; обикновено тази чест се падаше на някой гимназист или гимназистка. Въпросната неделя четох от Евангелието на Марк, а след службата отецът каза, че съм се справил отлично и че ако искам, мога да чета от Библията всяка седмица.

— Каза ми: „Ще ги води малко дете“ — обясних на татко. — Пише го в Книга на пророк Исаия.

Баща ми изсумтя, сякаш не се впечатли особено. После кимна.

— Добре, стига да не забравяш, че ти си посланикът, а не посланието.

— А?

— Библията е Словото Божие, а не Словото на Крейг, тъй че да не се главозамаеш.

Обещах, че няма, и през следващите десет години — докато заминах за колежа, където се научих да пуша трева, да пия бира и да свалям момичета — четях от Библията всяка седмица. Правех го дори в най-тежките моменти. Отецът ми съобщаваше кой откъс ще чета една седмица предварително — дума по дума, както се казва. А на сбирката на Методистката младеж в четвъртък вечерта аз му носех списък с думите, които не знаех как да произнасям. Поради това навярно съм единственият в целия щат Мейн, който не само знае как се произнася Навуходоносор, но и как се пише.

* * *

Един от най-богатите хора в Америка се премести в Харлоу около три години преди да започна всяка неделя да чета от Светото писание на по-възрастните си съграждани. В началото на века, с други думи, непосредствено след като продал компаниите си и се пенсионирал, и преди голямата къща да бъде напълно завършена (басейнът, асансьорът и асфалтираната алея бяха добавени по-късно). Господин Хариган ходеше на църква всяка седмица с вехтия си костюм с увиснало дъно, някоя от старомодните си тънки черни вратовръзки и грижливо сресана оредяваща коса. През седмицата същата тази прошарена коса стърчеше във всички посоки като на Айнщайн след тежък ден в разгадаване на космоса.

По онова време господин Хариган се подпираше само на един бастун, когато ставахме да пеем химни, които вероятно ще помня до сетния си час… и от онзи куплет на „Старият очукан кръст“ за водата и кръвта, бликаща от раните на Христос, винаги ще ме побиват тръпки, също както от последния куплет на „Stand By Your Man“, когато Тами Уинет извисява глас. Господин Хариган всъщност не пееше, и по-добре, защото гласът му беше хриплив и скърцащ, а само си отваряше устата. Татко правеше същото.

Една неделя през есента на 2004 (всички дървета в нашата част от света пламтяха в огнени багри) четях от Втора книга Царства и както обикновено предавах на паството послание, което самият аз почти не разбирах, но знаех, че отец Муни ще обясни в проповедта си: „Твоята красота, о Израилю, е погубена върху твоите височини! Как паднаха силните! Не разказвайте в Гет, не разгласяйте по улиците на Азкалон, да се не радват дъщерите филистимски, да не тържествуват дъщерите на необрязаните!“

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Ако има кръв»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Ако има кръв» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Ако има кръв»

Обсуждение, отзывы о книге «Ако има кръв» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x