Джек Кетчам - Съседката

Джафльо се затича. Мег трябваше да присвие колене, за да не бъде уцелена в слабините.

— Плачи, мамка ти! — ревна Уили.

Дишаше тежко като останалите. Обърна се към мен.

— Не иска да плаче.

— Не й пука — намеси се и Джафльо.

— Ще заплаче — закани се Уили. — Ще я накарам.

— Твърде много гордост — обади се Рут зад гърба ми. — Гордостта предшества падането. [17] "Гордостта предшества погибелта, и високоумието — падането." Библия, Притчи 1б:18. — Б. пр. Всички трябва да го запомните. Гордостта води до провал.

Дони се заби в Мег.

Американският футбол бе неговата игра. Главата й се отметна назад и се удари в тухлите от сгурия. Ръцете й се отвориха и отпуснаха. Сега погледът й беше замъглен.

Тя се плъзна няколко сантиметра надолу по стената.

След което спря и остана там.

Рут въздъхна.

— Достатъчно за момента, момчета. Няма да я накарате да заплаче. Не и този път. — протегна ръка подканващо. — Хайде.

Можеше да се види, че не бяха приключили. Но Рут звучеше отегчена и категорична.

След това Уили измърмори нещо за тъпи курви и един по един те се изнизаха покрай нас.

Аз тръгнах последен. Беше ми трудно да откъсна поглед.

Че това можеше да се случи.

Гледах я как се плъзна още надолу, докато не клекна на студения бетонен под.

Не знам дали изобщо осъзнаваше, че съм там.

— Да вървим — подкани ме Рут.

Затвори металната врата и пусна резето зад гърба ми.

Мег беше оставена сама в тъмното. Зад вратата на хладилната камера. Ние отидохме горе и си сипахме кола. Рут извади сирене чедър и солени бисквити. Седнахме около масата в трапезарията.

Все още чувах как Сюзън плаче в стаята си, сега по-тихо.

След това Уили стана, пусна телевизора и "Истина или последствия" започна. Плачът вече не се чуваше. Погледахме известно време.

Рут бе отворила и оставила на масата пред себе си някакво женско списание. Пушеше цигара "Тарейтън", преглеждаше списанието и отпиваше от бутилката с кока-кола.

Стигна до една снимка — реклама на червило — и спря.

— Не разбирам — каза. — Тази жена е обикновена. Вие виждате ли нещо?

Тя вдигна списанието.

Уили погледна, сви рамене и захапа една бисквитка. А аз си помислих, че жената беше красива. Около възрастта на Рут, може би малко по-млада, но красива.

Рут поклати глава.

— Виждам я навсякъде — продължи тя. — Кълна се. Навсякъде. Името й е Сузи Паркър. Голям модел. И просто не разбирам. Червенокоса е. Може би е това. Мъжете харесват червенокосите. Но, по дяволите, и Мег има червена коса. А косата на Мег е по-хубава от тази, нали?

Отново погледнах към снимката. Съгласих се.

— Просто не разбирам — намръщи се Рут. — Мег определено е по-красива от нея. Много по-красива.

— Естествено, че е — обади се и Дони.

— Светът е полудял — завърши Рут. — Вече направо няма никакъв смисъл за мен.

Тя отряза парче сирене и го сложи върху една бисквитка.

— Накарай майка ти да те пусне да спиш у нас довечера — започна Дони. — Искам да поговорим за нещо.

Седяхме на моста на улица "Мейпъл" и правехме жабки с камъчета по водата долу. Потокът беше чист и бавен.

— Какво пречи да си говорим сега?

— Нищо.

Но не каза какво си е наумил.

Не знам защо се противях на идеята да преспя там. Може би защото съзнавах, че така ще бъда някак си по-обвързан с тях. Или просто се досещах какво ще каже майка ми — че в къщата вече имаше момичета и да остана там нямаше да й изглежда особено невинно.

Само ако знаеше, помислих си.

— И Уили иска да говори с теб — продължи Дони.

— Така ли?

— Да.

Засмях се. На представата за Уили, който е измислил нещо, заслужаващо да бъде обсъдено.

Всъщност ме заинтригува.

— Е, в такъв случай, предполагам, ще трябва да дойда, нали? — отвърнах.

Дони също се засмя и запрати камъче, което подскочи три пъти по изпъстрената със слънчеви петънца вода.

Майка ми не беше доволна.

— Не ми е приятно — каза.

— Мамо, постоянно оставам с преспиване там.

— Не и напоследък.

— Имаш предвид, откакто дойдоха Мег и Сюзън ли?

— Точно така.

— Виж. Няма проблем. Същото си е като преди. Момчетата са на двойните легла, а Мег и Сюзън са в стаята на Рут.

— В стаята на госпожа Чандлър.

— Да. В стаята на госпожа Чандлър.

— А тя къде спи?

— На дивана. Разтегаемият диван във всекидневната. Какъв е проблемът?