Стивен Кинг - Гробище за домашни любимци

Гейдж беше покрит с цицини и с одрасквания, съпровождащи приспособяването му към новата среда; за известно време режимът му беше нарушен, но по средата на втората седмица от пристигането в Лъдлоу, животът им навлезе в обичайните релси и той отново започна да спи непробудно през нощта. Единствено Ели, на която предстоеше постъпване в детска градина в съвършено непознат град, непрекъснато бе възбудена и избухлива. Готова бе най-ненадейно да изпадне в пристъп на истеричен смях, последван от период на депресия, характерен за жените в критическа възраст или безпричинно да се муси по цели часове. Рейчъл твърдеше, че ще се оправи, щом установи, че училището съвсем не прилича на огромен червен дявол, който съществува единствено във въображението й. Луис беше склонен да й повярва, защото през повечето време Ели си оставаше същата сладурана, както и преди.

Младият лекар скоро доби навик да изпива по една-две бири вечер в компанията на Джъд Крендъл. Когато Гейдж отново започна да спи през нощта, Луис поднови посещенията си при новия си приятел, като през вечер купуваше по шест бири. Беше се запознал с Норма Крендъл — мила и симпатична жена, — която страдаше от хроничен полиартрит. Коварна болест, която отравя старостта на иначе здрави мъже и жени. Но Норма се държеше и не капитулираше пред болката; явно бе твърдо решена да не вдига бяло знаме. Нека болестта я сломи, стига да може! Луис прецени, че й остават поне още шест-седем години пълноценен живот, въпреки че никога няма да се отърве от болките.

В противоречие с принципите си, той сам предложи да я прегледа, след което внимателно прочете рецептата, написана от нейния лекар и установи, че назначеното от колегата му лечение е правилно. Изпита странно разочарование, че не може да направи нищо повече за старицата. Доктор Уейнбридж очевидно бе взел всички мерки, за да облекчи страданията на Норма Крендъл и да я предпази от внезапно влошаване на състоянието, което често настъпва при възрастните хора. Старицата трябваше да се примири с болките или до края на живота си да остане заключена в стаичка, откъдето ще изпраща на съпруга си писма, надраскани с детски цветни моливи.

Рейчъл я харесваше и приятелството им се затвърди, след като си размениха готварски рецепти, също както момиченцата си разменят лепенки с образите на любимите си герои от бейзболните отбори: Норма Крендъл я научи да прави ябълков пай, а Рейчъл посвети новата си приятелка в изкуството да приготовлява „бьоф Строганов“ 2 2 „Бьоф Строганов“ — известно руско ястие, чиято рецепта датира от XIX в. Телешкото филе се приготвя с кисела сметана и гъби. — Бел. ред. .

Старицата бързо се привърза към двете деца на семейство Крийд, особено към Ели, за която твърдеше, че ще стане „истинска старовремска красавица“. Същата вечер, когато вече бяха в леглото, Луис усмихнато отбеляза, че всичко е наред, щом Норма не е оприличила дъщеря му на „добряка-мечок“, за когото му бе разказал Джъд. Забележката му накара Рейчъл да прихне и шумно да изпусне газове, след което двамата се смяха тъй буйно и силно, че успяха да събудят Гейдж, който спеше в съседната стая.

Настъпи денят, когато Ели трябваше да отиде за първи път в новото училище. Луис прецени, че достатъчно добре е опознал новата си работа и можеше да отсъства един ден (при това в амбулаторията нямаше жива душа; последната пациентка, студентка от летните курсове, която бе счупила крака си на стъпалата пред сградата на Студентския съюз, бе изписана преди седмица). Големият жълт училищен автобус тромаво зави по „Мидъл Драйв“ и спря на поляната пред Рейчъл и пред Луис, който държеше в прегръдките си Гейдж. Предната врата се отвори и тишината на топлия септемврийски ден бе нарушена от глъчка възбудени детски гласчета.

Ели хвърли последен отчаян поглед назад, сякаш ги питаше дали все пак е възможно поне за миг да се отложи отиването на училище. Навярно изражението на родителите й й подсказваше, че вече е прекалено късно и че всичко, което ще последва този фатален ден е също тъй неизбежно, както прогресиращия артрит на Норма Крендъл. Малката извърна глава и се качи в автобуса, чиято врата се затвори със силно свистене, подобно на въздишката на огромен дракон. Когато автобусът потегли, Рейчъл избухна в сълзи.

— За Бога, престани — смъмри я Луис, въпреки че и на него му идваше да ревне. — Нали ще отсъства само до обяд.

— Лесно ти е да говориш — с упрек отвърна Рейчъл и зарида още по-силно. Луис я притисна до себе си, а Гейдж небрежно прегърна родителите през врата. Обикновено, щом Рейчъл се разплачеше, той бързаше да я последва, но този път беше изключение. Луис си помисли: „Сега сме изцяло на негово разположение и малкият хитрец отлично го съзнава.“