Стивен Кинг - Гробище за домашни любимци

Съществото безпомощно се замята. Спринцовката изхвръкна от ръката на Луис, падна на земята и се изтъркаля по коридора. Той измъкна втората и я заби в кръста на Гейдж.

Ужасяващото създание изпищя и се замята с такава сила, че за малко щеше да го отхвърли встрани. Луис изръмжа, измъкна третата спринцовка и я заби в ръката на Гейдж, като натисна буталото докрай. Сетне се изправи и заднешком заотстъпва по коридора. Гейдж бавно стана и се заклатушка към него. След около пет крачки скалпелът се изплъзна от ръката му, заби се в дъските на пода и трепна. Още пет крачки и странната жълтеникава светлина в очите на Гейдж започна да избледнява. Още две и той падна на колене.

Вдигна глава и за миг Луис видя сина си — истинския си син, — който го гледаш с уплашени, пълни с болка очи.

— Татко! — извика той и се строполи по лице на пода.

За миг Луис остана неподвижен, после предпазливо се приближи към Гейдж, очаквайки поредния номер. Но този път нямаше измама, съществото не се нахвърли върху него със свити като нокти на граблива птица пръсти. Той плъзна ръка по шията на Гейдж и напипа пулса му, който все още се усещаше. За последен път в своя живот Луис Крийд влезе в ролята си на лекар и продължи да притиска пръсти към врата на Гейдж, докато туптенето не замря завинаги.

Когато сърцето на Гейдж най-сетне престана да бие, Луис стана и отиде в далечния край на коридора, отпусна се в ъгъла и се сви на кълбо. Искаше му се да стане колкото е възможно по-малък. Хрумна му, че може да се смали, ако си пъхне палеца в устата. Така и направи.

Остана така близо два часа… сетне постепенно в главата му се зароди план — ужасяващ, но съвсем изпълним. Измъкна си палеца от устата. Чу се звук като от изваждане на тапа. Луис отново

(Хей, хей всички дружно да вървим)

се зае за работа.

Влезе в стаята, където се бе крил Гейдж, смъкна чаршафа от леглото и го занесе в коридора, после нежно, с любов уви в него тялото на жена си. Тананикаше си, но не го съзнаваше.

В гаража на Джъд, до косачката за трева, Луис откри червена петлитрова лейка с бензин — надяваше се да му стигне. Започна от кухнята, където трупът на Джъд лежеше под бялата покривка. Обля го с бензин, сетне, наклони лейката към пода влезе във всекидневната и напои с жълтеникавата течност килима, канапето, етажерката за списания и столовете; после по същия начин премина през антрето и задната стая. Миризмата на бензин бе силна и упойваща.

Кибритът стоеше върху пакета с цигари до креслото, където Джъд бе седял в напразно очакване на приятеля си.

Луис взе кутийката и се отправи към външната врата. Спря на прага, хвърли зад себе си запалена клечка кибрит и излезе навън. Къщата моментално пламна и Луис усети, че кожата на врата му се свива от топлината. Грижливо затвори вратата и за секунда застана неподвижно, наблюдавайки как оранжевите пламъчета играят зад пердетата на Норма.

Прекоси верандата, отново забави крачка, вслуша се в пращенето на огъня, който постепенно обхващаше къщата и си припомни как преди цяла вечност двамата с Джъд пиеха тук бира.

Сетне слезе по стъпалата и се отдалечи.

62

В момента, когато взе последния завой преди къщата на Луис, Стив Мастерсън забеляза дима. Не идваше от дома на колегата му, а от къщата на старчока, който живееше отсреща, от другата страна на шосето.

Стив бе тръгнал към Лъдлоу, защото се притесняваше за Луис — и то много. Джоан Чарлтън бе разказала за мистериозното обаждане на Рейчъл и той се питаше къде ли е сега Луис… и какво е намислил.

Тревогата му бе смътна, но не спираше да го тормози: знаеше, че няма да се успокои, докато не отиде в Лъдлоу и не се увери, че всичко е наред…, доколкото можеше да бъде — наред предвид печалните обстоятелства.

С настъпването на пролетта приливът на пациенти в лечебницата като по чудо секна. Сурендра заяви, че ще се справи сам и насърчи Стив да посети колегата тим. Стив Мастерсън яхна хондата си, която едва миналата седмица бе извадил от гаража, където бе прекарала зимата, и отпраши към Лъдлоу. Знаеше, че кара по-бързо, отколкото е необходимо, но го гризеше безпокойство, съчетано с абсурдната мисъл, че вече е прекалено късно. „Що за глупост“ — помисли си той. но в стомаха си усещаше подтискащо чувство, подобно на онова, което бе изпитал миналата есен при вида на умиращия Пасков. Чувстваше се неприятно изненадан, сякаш се бе случило нещо безвъзвратно. Стив Мастерсън не беше вярващ (докато беше в колежа, в продължение на два семестъра членуваше в Дружеството на атеистите и го, напусна едва когато настойникът му обясни — насаме и съвсем неофициално, — че по този начин рискува да бъде лишен от стипендия за следването си), но смяташе, че улавя не по-зле от всеки друг промените в биоритмите, които обикновено се наричат предчувствия. Струваше му се, че смъртта на Пасков по странен начин е предопределила трагичните събития през цялата година. Да, годината наистина беше кошмарна. Двама роднини на Сурендра бяха хвърлени в затвора по политически причини и Сурендра бе споделил със Стив, че по всяка вероятност единият от тях — чичо, когото много обичал — вече е мъртъв. Индиецът се бе разплакал и при вида на сълзите, които се стичаха по обикновено спокойното лице на колегата му, Стив здравата се изплаши. Майката на мис Чарлтън беше подложена на тотална мастектомия 18 18 Ампутиране на гърдата — Б. ред. и жилавата медицинската сестра смяташе, че старицата има много малки шансове да оздравее.