Скот Сиглър - Земно ядро

— Дошла си подготвена, а, госпожице Майърс?

Остави чантичката и продължи да рови. Намери кутия с обгорели метални късове — електроника, която кучката бе изровила от разрушената лаборатория.

И видя списък. Явно беше същият, който бе разнасяла из лагера. Някои от имената бяха зачертани, други се четяха ясно. „Оцелели — помисли Сони, докато изумено гледаше списъка. — Възможно ли е още да са живи?“

Ключове. Думата сякаш го зашлеви. Ключове. Сони грабна чантичката и измъкна връзката ключове. Тя; проблесна в светлината на утрото. Той отново огледа района с бинокъла. Не видя нищо и се изсмя. Излезе от убежището и тръгна към черния ѝ ландроувър.

— Да видим как ще си довършиш операцията без транспорт, кучко — каза високо. Отключи колата и седна зад волана.

Завъртя ключа и каза все така високо:

— Изведи ги оттам, Конъл. Изведи ги всичките. Аз ще ви чакам.

И подкара надолу по склона, далеч от Погребалната могила.

08:11

4815 метра под земята

Пръстите на Вероника опипваха фините релефи. Такава деликатна работа, такава изкусна красота от толкова дивашка раса.

— Вероника, не можем повече да гледаме релефите — напрегнато каза Конъл и я дръпна за ръката. — Трябва да тръгваме. Ако Ангъс се отдалечи твърде много, ще сме извън обсега на заглушаването.

— Само още минутка, Конъл — разсеяно отвърна тя. — Започвам да разбирам тази религия.

Въпреки погнусата и отвращението ѝ от скалоподите, въпреки разочарованието от една кариера, в която бе изпуснала очевидното, тя не можеше напълно да скъса с любопитството си на учен. Знаеше, че трябва да вървят, и то бързо, но релефите криеха отговори, които бе търсила в Серо Чалтел цели седем години. Щеше да се забави само няколко секунди.

Навътре в тунелите релефите покриваха почти всичко, сякаш я бяха чакали хилядолетия и ѝ даваха ключа към загадката на Серо Чалтел. Отначало малко релефи украсяваха стените, но с приближаването им към Плътната маса фините изображения ставаха все повече.

— Какво откри, Рони? — попита Санджи.

— Първо, забелязваш ли колко запазени са всички изображения? Колкото повече доближаваме Плътната маса, толкова по-малко графити и вандалщини има. Върху повечето от тези релефи не е рисувано. Изглежда, колкото по-близо стигаме до Плътната маса, толкова по-свещени са релефите. Сякаш Плътната маса е главният олтар на тяхната религия — тяхната Мека или Йерусалим.

— Защо я наричаш религия? — попита Конъл.

— Ами погледни тези релефи — отвърна Вероника и клекна. Лампата ѝ заигра по стената. От бавните движения на главата ѝ по изящните изображения затанцуваха сенки и камъкът сякаш оживя. — Виж това — дето прилича на клечки за уши.

Бяха забелязали това изображение няколко пъти и колкото повече доближаваха Плътната маса, толкова по-често го виждаха. Заоблени гладки краища и прът помежду им. Приличаше на гиричка за аеробика.

— Навсякъде, където се среща, това изображение е в началото на поредицата. Панелът в поредицата след него показва стотици малки скалоподи. Не съм сигурна дали размерът е в мащаб, или това са деца. В сравнение с малките, които видяхме, може да са дори ларви. Това може да е историята на произхода им.

— Тоест това е техният мит за създаването на тяхната вселена? — попита Санджи.

— Да, така мисля — отговори Вероника, без много да се вълнува. Нищо не я вълнуваше така, както преди. Чувстваше се като робот, който просто анализира данни, като работник на поточна линия, който завива гайка след гайка хиляди пъти на ден.

— Какво искаш да кажеш с това „създаването на тяхната вселена“? — попита Конъл.

— Всяко човешко общество има примитивни легенди за създаването на човечеството — отвърна тя. — Християните например си имат Адам и Ева и Райската градина. Логично е скалоподите, след като са разумни същества, да са измислили религия, за да обяснят тайните на живота и създаването на света.

Конъл посочи релефа и каза:

— Добре де, ако тази клечка за уши е тяхната Райска градина, какво мислиш, че означава това?

Вероника погледна. Няколко скалопода лежаха в кръг около клечката за уши. По-вероятно всъщност бяха мъртви — изглеждаха спаднали като онези, които бяха застреляли на урвата. Посланието бе очевидно, поне за нея.

— Мисля, че тяхната Райска градина може да е съвсем различна — каза тя. — За тях може да е нещо зло, може би някакво проклятие.

— Защо рожденото им място да е прокълнато? — попита Санджи.