Скот Сиглър - Земно ядро

— Защо не ми каза? — кипна Конъл.

— Защото знаех, че няма да ме допуснеш в пещерите, докато не бъдат изследвани, въпреки забележителния ми опит в тази област — отвърна Ангъс. — Аз открих тази система от пещери и заслужавам да съм първият човек, стъпил в нея. Така че влязохме през този вход и тръгнахме към Пещерата с рисунките, както я наричате вие, защото знаехме, че това ще е първото голямо откритие на Мак и екипа му.

— Затова си сложил табелката — каза Конъл. — Не просто за да си първият, който влиза. А за да покажеш на всички, че не са те първите.

— Ами трябваше да можем да го докажем — отговори Ангъс. — Табелките ясно показваха, че сме били там преди всички. Сложихме една в онази пещера и още седем на други места в комплекса. Имахме два дни преднина. С Ранди сме опитни пещерняци, така че покрихме доста голяма част от територията. Бих казал, по-голяма, отколкото би успял всеки друг. А що се отнася до това защо тук сме в безопасност, двамата с Ранди хванахме един изкуствен организъм и му направихме дисекция.

— Изкуствен организъм ли? — попита Либранд.

— Сребриста буболечка — каза Конъл, без да сваля присвитите си очи от Ангъс.

Думите му, изглежда, развеселиха Ангъс.

— Сребриста буболечка? Чудато име. Добре де, значи хванахме сребриста буболечка и ѝ направихме дисекция. — Ангъс разказа за дисекцията и за всичко останало, което ги бе отвело към спасителната им мисия на ръба на пропастта. Новината, че сребристите буболечки са от платина, изуми Конъл, но той се смая още повече, когато научи, че сребристите буболечки са дали щитовете на скалоподите.

— Искаш да кажеш — тихо заговори О’Дойл, — че не скалоподите са се сетили за щитовете, а роботите?

— Определено изглеждаше така — отвърна Ангъс. — Възможно е скалоподите да са инструктирали сребристите буболечки да направят щитовете, но се съмнявам. Бих се изненадал, ако същества, които използват ножове и камъни срещу огнестрелно оръжие, могат да боравят с толкова сложни машини. Струва ми се, че сребристите буболечки казаха — или може би показаха — на скалоподите накъде, да вървят.

— Няма значение — каза Конъл. — Сега просто трябва да се измъкнем оттук. Ангъс, можеш ли да ни кажеш как да стане това?

Ангъс въздъхна и измъкна малкия монитор от чантата си. Бързо им обясни как работи навигационната система с ударниците и колко е точна. Ранди продължаваше да гледа надолу, сякаш знаеше какво следва.

Конъл почувства как яростта му се разгаря с пълна сила. Неволно сви юмруци.

— Значи искаш да ми кажеш, че си разполагал с перфектна карта на пещерите и не си ме уведомил?

Ангъс бързо се огледа. Пет чифта уморени очи се бяха вперили в него с убийствена омраза.

— Не мислех, че някой ще има нужда от това — каза той, гласът му премина в тревожно цвърчене. — Картата, която дадох на Мак, и без това беше гениална в технологично отношение, наистина изумителна. С Ранди планирахме да се върнем днес. Щях да дам картата на Мак, преди да е навлязъл навътре в пещерите. И щях да ви покажа системата. Аз…

Конъл заби юмрук в носа му и прекъсна обясненията му. Ангъс тежко тупна по задник. Мак бе добър човек. Картата на ударниците можеше да ги предпази от опасности, можеше да ги отведе някъде другаде, а не до задънената пропаст. Конъл се опита да се овладее. Ангъс им бе нужен, за да оцелеят и да се измъкнат от всичко това.

Ангъс го погледна през сълзи. Докосна носа си и погледна окървавените си пръсти.

— Луд ли си? Защо ме удари?

Конъл пристъпи напред и силно го изрита в корема. Ангъс изпъшка и се търколи настрани.

Две силни ръце хванаха Конъл и го спряха.

— Успокой се веднага — каза Санджи. — Ангъс ни е нужен, така че спри. Боят няма да помогне с нищо.

Конъл примигна и кимна. Санджи го пусна. Конъл вдиша бавно и дълбоко. Клекна до Ангъс, който още се мъчеше да си поеме дъх, дръпна го за косата и го погледна в очите.

— Ще ни измъкнеш оттук, ясно ли е? Ще ни казваш всичко и повече нищо няма да криеш. Ясно ли е?

Ангъс бързо закима.

Конъл го пусна. Вече не го интересуваше колко гениален е Ангъс или каква може да е ползата от него за „Земно ядро“. Всъщност май даже самата компания хич не го интересуваше. Осъзна, че не го е грижа за платината и за приходите, които може да донесе.

Искаше единствено да измъкне всички тези хора живи.

07:25

„Гадно малко нищожество“.

Той бе открил друг вход. Кейла се загледа в подробната карта на компютъра. Имаше втори вход към тунелите — път, наречен „Магистралата на Лин“. Тя свали картата на едно джобно устройство.