Стефани Майер - Затъмнение

Той изглежда се концентрираше върху равномерното дишане.

— Знаех, че не трябва да ти казвам това.

Той бавно поклати глава.

— Не, радвам се, че го направи. Благодаря ти — той ме целуна по главата и въздъхна. — Сега ще бъда добър.

Погледнах към него и той се усмихваше.

— Е, значи ще се омъжваш, а?

— Не е нужно да говорим за това.

— Бих искал да знам някои подробности. Не знам кога ще говоря отново с теб.

Трябваше да мина около минута преди да мога отново да проговоря. Когато бях горе-долу сигурна, че гласът ми няма да се пречупи, отговорих на въпроса му.

— Не е моя идеята… но да. За него означава много. Разбирам, защо не?

Той кимна.

— Така е. Не е чак толкова голямо нещо — просто в сравнение с други неща.

Гласът му беше много спокоен, много отработено звучащ. Погледнах го учудена от какво се ръководеше и това го развали. Той срещна погледа ми за секунда и после извърна глава. Изчаках с говоренето докато дишането му се нормализира отново.

— Да. В сравнение с тях — съгласих се аз.

— Колко ти остава?

— Това зависи от времето, което ще отнеме на Алис да подготви една сватба — сподавих един стон, представяйки си какво би могла да направи Алис.

— Преди или след? — попита той тихо.

Знаех какво имаше предвид.

— След.

Той кимна. Това може би беше облекчение за него. Зачудих се колко ли безсънни нощи му бе причинила мисълта за завършването.

— Уплашена ли си? — прошепна.

— Да — прошепнах и аз в отговор.

— От какво се боиш? — сега едва чувах гласа му. Той гледаше надолу към ръцете ми.

— От много неща — опитах да направя гласа си по-весел, но запазих честността. — Никога не съм била мазохистка, така че със сигурност не чакам с нетърпение болката. И ми се ще да имаше някакъв начин той да стои далеч от мен тогава — не искам и той да страда с мен, но не мисля, че има такъв. Ще имам проблеми с Чарли… и с Рене… И не на последно място ми се иска да се науча да се контролирам по-бързо. Може би ще съм такава заплаха, че глутницата ще трябва да ме разкара някъде далеч.

Той погледна нагоре с неодобрително изражение.

— Бих осакатил всеки от братята си, който опита.

— Благодаря.

Той се усмихна неохотно. После се смръщи.

— Но не е ли по-опасно от това? Във всички истории казват, че е много трудно… губят контрол… хора умират… — той преглътна с усилие.

— Не, не ме е страх от това. Глупав Джейкъб — не знаеш ли, че е по-добре да вярваш в нещо друго, а не във вампирски истории?

Той очевидно не оцени опита ми да проявя хумор.

— Е, както и да е, пак са много грижи. Но си струва накрая.

Той кимна с нежелание и знаех, че по никакъв начин не бе съгласен с мен.

Протегнах врат нагоре, за да прошепна в ухото му и поставяйки бузата си върху горещата му кожа.

— Знаеш, че те обичам.

— Знам — издиша той, а ръката му автоматично се стегна около кръста ми. — Знаеш колко ми се иска да беше достатъчно.

— Да, знам.

— Винаги ще чакам, Бела — обеща той, смекчавайки тона си и разхлабвайки хватката на ръката си. Отдръпнах се от него с тъпото и неприятно чувство на загуба, чувствайки раздираща и разделяща ме болка, сякаш оставях част от себе си на леглото до него. — Винаги ще имаш друга възможност, ако я искаш.

Направих усилие да се усмихна.

— Докато сърцето ми спре.

Той се ухили в отговор.

— Знаеш ли, мисля, че може би все още бих те желал — може би. Мисля, че това зависи от това колко ще миришеш.

— Да дойда да те видя пак? Или предпочиташ да не го правя?

— Ще го премисля и ще ти кажа — каза той. — Може да имам нужда от компания, за да не полудея. Вампирският хирург каза, че не мога да се преобразявам, докато не ми разреши — можело да повреди начина, по който костите ми са зараснали. — Джейкъб направи физиономия.

— Бъди добър и прави каквото ти казва Карлайл. Ще се оправиш по-бързо.

— Да, разбира се.

— Чудя се кога ли ще се случи — казах. — Кога точното момиче ще ти завърти главата.

— Не възлагай големи надежди, Бела — гласът му внезапно бе станал кисел. — Макар че съм сигурен, че това би било някакво облекчение за теб.

— Може би, а може би не. Вероятно ще си мисля, че тя не е достатъчно добра за теб. Чудя се колко ли ревнива ще съм…

— Това може да е един вид забавно — призна той.

— Само ми кажи, че искаш да дойда пак и съм тук — обещах аз.

С въздишка той обърна бузата си към мен.

Доближих се и целунах нежно лицето му.

— Обичам те, Джейкъб.

Той се засмя леко.

— Аз те обичам повече.