Стефани Майер - Затъмнение

— Не бъди такава песимистка — оплака се той. — Дай ми възможност.

— Какво имаш предвид под «ще бъда добър»?

— Ще ти бъда приятел, Бела — каза той тихо. — Няма да искам повече от това.

— Мисля, че вече е късно за това, Джейк. Как можем да бъдем само приятели, когато се обичаме така?

Той погледна към тавана, изцяло погълнат, сякаш четеше нещо, което бе написано там.

— Може би… приятелството ни трябва да е от голямо разстояние.

Стиснах зъби, доволна, че не ме гледаше, и бореща се с плача, който заплашваше отново да се отприщи. Трябваше да бъда силна, а нямах представа как…

— Нали знаеш онази история от Библията? — изведнъж запита Джейкъб, все още сякаш четящ по празния таван. — Онази за краля и двете жени, биещи се за детето?

— Да. Крал Соломон.

— Точно така. Крал Соломон — повтори той. — Та, той казва: срежете детето на две… но било само тест. Само за да види коя от двете ще се откаже, за да запази детето.

— Да, помня.

Той ме погледна.

— Няма да те режа повече на две, Бела.

Разбрах какво казваше. Казваше ми, че ме обича най-много и неговото отстъпване го показваше. Исках да защитя Едуард, да кажа на Джейкъб, че Едуард би направил същото, ако исках, ако му позволях. Аз бях тази, която не би се отказала от това, което има. Но нямаше смисъл да започвам спор, който само би го наранил повече.

Затворих очи, опитвайки се да овладея болката си. Не можех да му наложа това.

Останахме тихи за момент. Той изглежда чакаше аз да кажа нещо; а аз се опитвах да измисля какво да кажа.

— Може ли да ти кажа коя е най-лошата част? — попита той колебливо, когато не казах нищо. — Имаш ли нещо против? Ще бъда добър.

— Ще помогне ли? — прошепнах.

— Може би. Не би могло да причини повече болка.

— Тогава коя е най-лошата част?

— Най-лошата част е да знам какво щеше да бъде.

— Какво можеше да бъде — въздъхнах аз.

— Не — Джейкъб поклати глава. — Аз съм точно за теб, Бела. За нас щеше да е безпроблемно — приятно и лесно като дишането. Аз бях естествения път, по който животът ти щеше да поеме… — той се загледа в пространството за момент и почака. — Ако светът беше такъв, какъвто трябваше да бъде, ако нямаше чудовища и магия…

И аз можех да видя това, което и той, и знаех, че е прав. Ако светът беше нормалното място, което трябваше да бъде, Джейкъб и аз щяхме да бъдем заедно. И щяхме да сме щастливи. Той бе моята сродна душа в този свят — и все още щеше да бъде, ако не бе засенчен от нещо по-силно, нещо толкова силно, че не би могло да съществува в обикновения свят.

Дали беше така и за Джейкъб? Нещо, което бе «надцакало» сродната душа? Трябваше да повярвам, че е така.

Две бъдеща, две сродни души… прекалено много за който и да е човек. И бе толкова нечестно, че аз не бях единствената, плащаща за това. Болката на Джейкъб ми изглеждаше прекалено висока цена. Свивайки се от страх при мисълта за тази цена, се зачудих дали щях да се поколебая, ако не бях загубила Едуард веднъж. Ако не знаех какво е да живея без него. Не бях сигурна. Това знание се бе вкоренило дотолкова в мен, че не можех и да си представя как щях да се чувствам без да знам.

— Той е като наркотик за теб, Бела — гласът му още беше нежен, нямаше и нотка критичност. — Виждам, че сега не можеш да живееш без него. Твърде късно е. Но аз можех да бъда нещо по-здравословно за теб. Не наркотик — можех да бъда въздухът, слънцето.

Ъгълчето на устата ми се изви нагоре в тъжна полуусмивка.

— Знаеш ли, мислех за теб точно така. Като за слънцето. Моето лично слънце. Винаги разкарваше облаците за мен.

Той въздъхна.

— С облаците мога да се справя. Но не мога да удържа затъмнението.

Докоснах лицето му, поставяйки цялата си длан на бузата му. Той издиша при допира и затвори очи. Беше много тихо. За момент можех да чуя туптенето на сърцето му, бавно и равномерно.

— Кажи ми най-лошата част за теб — прошепна той.

— Мисля, че това може да е лоша идея.

— Моля те.

— Мисля, че ще ти причини болка.

— Моля те.

Как можех да му откажа нещо изобщо?

— Най-лошата част… — поколебах се и после оставих думите да излязат от устата ми като наводнение от истини. — Най-лошата част е, че видях всичко — целия ни живот. И го искам ужасно много, Джейк, искам го целия. Искам да остана точно тук и никога да не помръдвам. Искам да те обичам и да те направя щастлив. А не мога и това ме убива. Като Сам и Емили, Джейк — никога не съм имала шанс. Винаги съм знаела, че нищо няма да се промени. Може би точно затова се борех срещу теб толкова много.