Джон Сол - Сенки

— Чухме писъци — каза му едно от момичетата с бяло като платно лице.

— Ама наистина доста странни. Сякаш идеха от стените!

Довър се намръщи, обърна се към друго от децата, момче на около дванадесет години. Брад Хиншоу кимна, потвърждавайки казаното от момичето.

— Продължиха само няколко минути, но наистина бяха доста странни.

— Поколеба се, после реши, че може да съобщи на полицията и това, за което току-що си говореха.

— Съществува предание за г-н Барингтън — започна той.

— Уж се връщал от време на време. Нощем се чува как пътува с асансьора, ама…

— Добре — прекъсна го Довър.

— Не съм дошъл да слушам истории за призраци. Качвам се горе, а вие оставате тук — Изгледа ги колкото се може по-строго.

— Ясно ли е или трябва да викам още полицаи?

Няколко от дечицата се отдръпнаха, а никое от останалите не гореше от желание да го последва и Довър забързано се качи на четвъртия етаж, където се натъкна на заключена врата. Потропа силно и се провикна:

— Джош? Вътре ли си?

Последва кратка пауза, след която Довър дочу нечие плахо гласче да се обажда зад масивната дървена ерата.

— Кой е?

— Полиция, Джош. Нали разговаряхме на плажа, помниш ли?

Довър изчака отново, а после ключалката изщрака. Вратата се отвори.

С пребледняло лице и уплашени очи Джош вдигна поглед към него.

— Да знаете какво стана! — прошепна той.

— Ужас. Адам е мъртъв. А и д-р Енджърсол, и Джеф, и Хилди и…

Алън Довър влезе в стаята, затвори вратата след себе си да не би някое от децата да реши да се качи и да види какво става и бързо се огледа. Всичко му се стори нормално, освен разхвърляните по пода книги.

Не видя никакви трупове.

— Добре — рече той и пристъпи към Джош, който се отдалечи към бюрото и в този миг се взираше в екрана на компютъра, а пръстите му играеха по клавиатурата.

— Защо просто не ми кажеш…

— Вижте! — рече Джош.

— Погледнете… и ще видите!

Довър заобиколи бюрото, хвърли едно око на екрана и замръзна. От видяното му се подкосиха краката и му се повдигна. Видя нещо като лаборатория, а на пода лежаха по гръб два трупа.

Веднага ги разпозна.

Джеф Олдрич, с когото се срещна само преди по-малко от час, и Джордж Енджърсол, директора на Академията.

— Свети боже! — прошепна той тихичко. Без да сваля очи от екрана, той се обърна към Джош:

— Нали каза…

Предугадил въпроса на полицая още преди да го изрече, той набра нещо на клавиатурата и се появи друг образ. Довър разпозна Хилди Креймър да лежи на нещо като операционна маса. Само от позата й му стана ясно, че е мъртва.

Свали поглед от екрана и заби очи в Джош.

— Знаеш ли как е станало това там, долу?

Той кимна, брадичката му потрепери и в очите му проблеснаха едва сдържани сълзи.

— До… някъде — заекна. Бавно, опитвайки се доколкото може да владее гласа си, разказа каквото знаеше на Довър.

— Не можах да видя всичко — довърши той и най-сетне зарида.

— Зз… за малко нищо не се виждаше, защото Адам изключи камерата. Но след като умря…

Джош, Адам Олдрич умря преди повече от две седмици — прекъсна го Алън Довър.

— Нищо подобно — проплака момчето.

— Беше там, долу! Мозъкът му беше още жив!

Полицаят реши да не влиза в спор с момчето, убеден, че след всичко видяно нищо чудно да е изпаднало в истерия.

— Добре — рече той успокояващо.

— Как се слиза долу?

— С асансьора — отвърна Джош.

— Мисля, че успях да го поправя. Оправих и отдушниците и спрях агрегата.

Довър се вторачи в момчето.

— Отдушниците ли? Агрегата? За какво говориш?

— Той така ги уби! — кресна вече истерично Джош.

— Не разбирате ли? Точно така ги уби!

— Спокойно, Джош — прекъсна го Довър.

— Нека само да се обадя, а после слизам долу. — Измъкна радиотелефона от кобура на колана си и бързо помоли за три линейки и още полицаи.

— Още не знам какво става, но след малко пак ще се обадя. — Постави радиото обратно на колана си и се запъти към асансьора, — И аз ще дойда — заяви Джош. Довър изгледа момченцето.

— Синко, не мисля…

— Ейми е там, долу — упорито каза то.

— Тя ми е приятелка и ми спаси живота. Хилди щеше да ме убие, а Ейми й попречи. А сега е мой ред да й помогна!

Довър бързо прецени. Момчето вече бе видяло разигралото се долу и нямаше време да спори с него. Освен това Джош, изглежда, знаеше какво точно се е вършило в лабораторията. Накрая взе решение.

— Добре. Хайде!

Асансьорът се спусна бавно. Джош, застанал мълчаливо до Алън Довър, без да се замисля пъхна ръчичка в ръката на сержанта, който окуражително я стисна. Асансьорът спря и вратите се разтвориха.