Джон Сол - Сенки

Мигом замръзна на място, после се сети какво да прави. Запали лампата в кухнята, отвори хладилника и бързо измъкна буркана с майонеза, парче кашкавал и горчицата. Когато след няколко секунди баща му се появи на прага на кухнята, той вече си правеше сандвич. Джеф погледна през рамо и успя гузно да се усмихне.

— Спипа ме. Ще ме издадеш ли на мама, че тайно си правя сандвич или да ти направя и на теб?

Чет се поколеба, после отвърна с усмивка на сина си.

— Направи и на мен. Ако ни спипат заедно, ще понесем наказанието като мъже. — Измъкна четвъртинка мляко от хладилника, сипа и на двамата по чаша, после седна пред кухненската маса.

— Сън ли не те хваща?

Джеф сви рамене.

— Ъха.

— Струва ми се, че по-добре ще спиш, ако просто ми се изповядаш и забравим за станалото. Това не значи, че стореното не е гадост, но не бих казал, че е настъпил краят на света. Само си признай, кажи ми кой ти помогна.

— Ъхъ — каза Джеф с гняв в гласа.

— И пак да си остана у дома до края на живота си и да не ми позволиш да се върна в Академията, нали?

— Няма смисъл да говорим за това, докато не решиш да си признаеш за стореното.

— Ами ако не си призная? — предизвикателно изрече.

— Ами ако не ща да ти кажа?

— Тогава предполагам, че известно време ще си седиш вкъщи — отвърна любезно Чет и не се поддаде на гнева, който се надигаше в него от безочието на сина му.

— Но не съм се отказал, Джеф. Можеш да ми кажеш тази вечер, утре или следващата седмица. Но рано или късно ще ми кажеш.

Момчето взе сандвича си.

— А само преди миг ми се стори, че вече не ми се сърдиш като преди — изрече той с горчивина.

— Сандвичът ти е на плота. Моя ще си го ям в стаята.

Почти машинално Чет се понадигна на стола си. Щеше му се да стори едно-единствено нещо — да сграбчи Джеф за врата и да го разтърси. Да го тръска, докато не му се извини за това, което стори с майка си, да се извини за тона, който му държеше, да се извини за поведението си в последно време.

Но не го стори. Вместо това се замисли за Джанет. Тази вечер за пръв път след смъртта на Адам сънят й бе спокоен. Ако сега му се сопнеше, само щеше да я събуди и да я лиши от малкото й почивка.

Запази спокойствие, отхапа от сандвича си, опита се да го сдъвче, после го изплю в боклука и хвърли и останалото.

«Понякога най-трудно на света е да си баща» — реши той, загаси лампите в кухнята и пое обратно нагоре но стълбите. И въпреки държанието на Джеф, откакто си отиде Адам, той го обичаше. И това щеше да мине. Нещата пак щяха да се оправят.

В края на краищата пак ще се сближат, както е нормално за баща и син.

В стаята си Джош се взираше във файла на екрана на компютъра си. Не знаеше точно нито какво означава, нито за какво служи.

Но знаеше откъде се бе взел.

Цяла вечер той прониква в разни компютри и търси следи от Адам Олдрич и Ейми Карлсън. Допреди няколко минути без какъвто и да е успех!

И тогава, съвсем случайно, реши да опита да проникне в компютъра в дома на семейство Олдрич.

Номера намери в бюрото на Джеф в съседната стая. Когато се опита да се свърже, даваше заето.

А това значеше, че някой в къщата вече използуваше модема.

Джеф?

Сърцето му изведнъж се разтуптя и Джош се залови за работа и проникна направо в компютъра в телефонната Централа. Само след минута успя да се включи в линията на Модема на семейство Олдрич.

И записа файла, който сега бе на екрана на компютъра му.

Само няколко реда, които му напомняха разговор между Адам и Джеф, работещи върху някаква програма.

Последва информация, която заприлича на Джош на несвързана безсмислица.

А после един-единствен ред:

ПРЕПРОГРАМИРАНЕТО ЗАВЪРШЕНО.

Препрограмиране на какво? Какво означава това?

Изключи компютъра, но думите сякаш се бяха отпечатали в ума му.

Препрограмирането завършено.

В тъмната нощ кой знае защо тези думи му се сториха прокобни.

Прокобни… и опасни.

Вече е близо пет и половина — каза Чет, допи кафето си и постави чашата в мивката.

— Ако искаме да сме у Броуди в шест, трябва да тръгваме.

— Май по-добре да се обадя на Фрида и да го отложим — предложи Джанет.

— Не съм сигурна, че ми се ще да оставяме Джеф сам. Като се събуди…

— Мисля да го оставим сам цял ден — напомни й съпругът й.

— Ако не отидем, просто пак ще се оставим да ни манипулира. Освен това днес следобед Кърт и Фрида летят за Лондон. Не помниш ли, че точно затова играем тази заран? Уговорката ни е от преди месец — партия за добър път, която възнамерявам да спечелим.