Уилям Блати: Заклинателят

В очите на Крис бликнаха сълзи. Тя хвана ръката на Ригън и промърмори тихо и дрезгаво:

— Сега вече наистина трябва да бягаме. Хайде, скъпа. Кажи довиждане на отец Дайър.

— Довиждане, отче.

Дайър усмихнато им помаха с пръсти и каза:

— Довиждане. Желая ви лек път към дома.

— Отче, ще ти се обадя от Лос Анджелис — подхвърли през рамо Крис.

Едва по-късно щеше да се запита какво е имал предвид с думите „към дома“.

— Пазете се.

— И ти също.

Дайър се загледа след тях. Когато шофьорът отвори вратата, Крис се обърна и му прати въздушна целувка. Дайър размаха ръка, а тя седна в колата до Ригън. Детето се извърна към задното стъкло и продължи странно да гледа свещеника, докато таксито изчезна зад завоя.

Откъм отсрещния тротоар долетя скърцане на спирачки. Полицейска кола. Киндерман се измъкна отвътре, размаха ръка и бързо тръгна към Дайър.

— Дойдох да се сбогувам.

— Току-що ги изпуснахте.

Киндерман клюмна.

— Сериозно? Тръгнаха ли си вече?

Дайър кимна.

Киндерман се загледа към улицата и тъжно поклати глава.

— Ох? — изпъшка той. После се обърна към Дайър. — Как е детето?

— Стори ми се добре. Наистина.

— Хубаво. Това е най-важното. — Детективът погледна часовника си. — Е, аз да се връщам на работа. Довиждане, отче.

Той се обърна и тръгна към колата, но изведнъж спря, извърна глава и погледна неуверено Дайър.

— Обичате ли да ходите на кино, отче Дайър?

— Разбира се.

Киндерман се върна към него.

— Аз получавам безплатни билети — важно каза той. — Всъщност имам билети за утре вечер. Кино „Байограф“. Искате ли да дойдете?

— Какво дават?

— „Брулени хълмове“.

— С кого?

— С кого? — Детективът възмутено смръщи вежди. — Хийтклиф, Сони Боно, Катрин Ърншоу и Шер. Идвате ли?

— Гледал съм го — каза Дайър.

Киндерман мълчаливо го погледна и се обърна настрани.

— И тоя е същата стока — промърмори унило той.

После с усмивка се върна към Дайър, хвана свещеника под ръка и го поведе по улицата.

— Спомних си думите от „Казабланка“ — каза той бодро. — В края на филма Хъмфри Богарт казва на Клод Рейнс: „Луи… мисля, че това е началото на една хубава дружба.“

— Знаете ли, че малко приличате на Богарт?

— А, значи забелязахте.

Дори и в забравата опитваха да си спомнят.

Позволих си известна волност с разположението на сградите в Джорджтаунския университет, по-специално относно мястото на Института по лингвистика и езици. Къщата на Проспект Стрийт не съществува, както и общежитието на йезуитите на посоченото от мен място. И накрая, цитираният откъс от книгата на Ланкъстър Мерин не е моя измислица, а част от проповед на кардинал Джон Хенри Нюман, озаглавена „Втората пролет“.

Уилям Питър Блати. Заклинателят

Американска, второ разширено издание

Превод: Любомир Николов

Коректор: Людмила Петрова

Компютърна обработка: Людмила Петрова

Художник на корицата: Иван Гаков

Формат: 16/60/90

Обем 39 п. к.

Дадена за печат: юни 2012 г.

Излязла от печат: юни 2012 г.

Предпечат и печат „Изток-Запад“

Издателство „Изток-Запад“, 2012 г.

ISBN: 978-619-152-059-6

Още чай, момче?

Аллах да е с теб, момче.

Искам да ви попитам нещо, господин Енгстрьом (нем.).

Говорите ли немски? (нем.).

Естествено (нем.). Изумително (лат.).

Перото на леля ми (фр.).

Отговаряй на латински (лат.).

Добър ден! Лека нощ! (фр.).

Кой си ти? (лат.).

Вид бяла църковна дреха.

Боже небесни (нем.).

Опрощавам ти (лат.).

В името на Отца, и Сина, и Светия дух. Амин. (лат.).