Ф. Уилсън - Проклятието

огнепръскачката бе паднала във водата. Това би било прекрасно обяснение за силния

плясък. Но колкото и да се опитваше, Джек не можеше да го приеме.

Побиха го ледени тръпки от страх.

Започна да гребе още по-бързо.

28.

Джиа не можеше да държи ръцете си на едно място. Те сякаш се движеха сами.

Беше сигурна, че ще полудее, ако скоро не се случи нещо. Струваше й се, че Джек е

заминал преди цяла вечност.

Беше направила пътека в пясъка от ходене напред - назад. Спря и се вторачи в

товарния кораб. Доскоро той беше само една сянка, но преди няколко минути лумна в

пламъци. По корпуса му се стрелкаше огнена линия. Ейб каза, че Джек действа с

огнепръскачката, но нямаше представа какво е намислил. През бинокъла му се струвало,

че гори трапът, следователно Джек изгарял мостовете след себе си.

Джиа продължи да чака - по-разтревожена от всякога - за да види дали Джек ще

доведе Вики. И изведнъж съзря една жълта точка, както и ритмичните проблясвания на

греблата, които се потапяха и излизаха от водата.

– Джек! - извика тя. Съзнаваше, че той няма да я чуе, но не можеше да се сдържа

повече. – Намери ли я?

След секунди се разнесе пискливото гласче, което толкова много обичаше.

– Мамо! Мамо!

Обзе я радост и облекчение. Джиа избухна в сълзи и се приближи до края на кея,

готова да скочи и да заплува към лодката. Ала Ейб я хвана.

– Само ще ги забавиш - рече той и я дръпна. - Ще стигнат по-бързо, ако стоиш тук.

Джиа едва успяваше да се владее. Гласът на Вики не й беше достатъчен. Трябваше

да докосне и да прегърне детето си, за да се увери, че е отново при нея. Но Ейб имаше

право - трябваше да остане на кея.

Някакво движение на ръката на Ейб привлече вниманието й. Той бършеше сълзите

си. Джиа го прегърна през кръста.

– От вятъра е - подсмърчайки каза той. - Очите ми са много чувствителни.

Тя кимна и пак се вторачи във водата. Повърхността й беше гладка като стъкло.

Нямаше никакъв ветрец. Лодката се приближаваше бързо.

След няколко минути Джиа видя Вики, която клечеше срещу Джек, усмихваше се и

махаше с ръка.

Лодката се допря до кея и Джек й подаде Вики.

Джиа я притисна до гърдите си. Да, това беше нейната Вики! Жива и здрава!

Замаяна от радост, тя я завъртя, като я целуваше, милваше и обещаваше, че никога

няма да я оставя сама.

– Задушаваш ме, мамо!

Джия отслаби прегръдката си, но не я пусна.

Вики започна да шепне в ухото й.

– Едно чудовище ме измъкна от спалнята, мамо. Понесе ме, скочи в реката и...

Чудовище... Значи Джек не беше откачил. Джиа го погледна. Той стоеше до Ейб и й

се усмихваше, но непрекъснато поглеждаше през рамо към водата. Изглеждаше ужасно

- целият в кръв и със скъсани дрехи. Но в очите му блестеше гордост.

– Никога няма да забравя това, Джек - каза тя, а сърцето й беше готово да се

пръсне от благодарност.

– Не го направих само заради теб - отговори той и пак погледна към водата. Какво

ли търсеше? - Ти не си единствената, която обича Вики.

– Знам.

Джек беше неспокоен. Погледна часовника си.

– Да се махаме оттук, а? Не искам да ме хванат, когато корабът избухне. Да се

качваме в микробуса.

– Да избухне ли?

Джиа не разбираше какво става.

– Да. Бум! Сложих десетина запалителни бомби, които ще се взривят след около

пет минути. Вие с Вики се качете в микробуса, а ние ще дойдем след малко.

Двамата с Ейб започнаха да издърпват лодката на брега.

Джиа отваряше вратата на микробуса, когато чу силен плисък и вик зад гърба си.

Обърна се и застина от ужас при вида на някакъв черен, мокър и лъскав силует, който

излизаше от водата. Съществото изскочи на кея и се блъсна в Джек, който падна с

главата напред в пясъка.

Все едно не го видя, че е там. Джиа чу, че Ейб извика: “Господи!”, блъсна

чудовището с лодката, но то протегна нокти и я съдра.

Това беше един от ракшасите, за които им бе разказал Джек. Нямаше друго

обяснение.

Вики изпищя и скри лице в косите на майка си.

– Това е чудовището, което ме отвлече, мамо! Не ме давай!

Нещото се приближи до Ейб и се извиси застрашително над него. Той захвърли

спуканата лодка и отстъпи назад. В ръката му изневиделица се появи пистолет. Започна

да стреля. Улучи съществото шест пъти, но куршумите не му оказаха никакво

въздействие. Джиа ахна, като видя, че Ейб се спъна на ръба на кея. Разпери ръце и се

опита да запази равновесие, но падна "във водата и се скри от погледа й.