Ф. Уилсън - Проклятието

Джек направи точно това. Сетне я притисна до гърдите си, а тя уви тънките си

ръчички около врата му.

– Къде беше, Джек? - прошепна Вики. - Толкова време те нямаше.

На гърлото му заседна буца. Стъписан от чувствата, които напираха в него, той

само я притисна още по-силно. Едва сега разбра колко много я обича.

Съзря Джиа. Тя стоеше на прага със сериозно изражение. Обърна се, за да скрие

сълзите, които бликнаха в очите му.

– Много силно ме стискаш, Джек.

Той я пусна.

– Да. Извинявай, Викс.

Прокашля се, съвзе се, хвана я за ръката и тръгна към къщата.

Джиа изглеждаше добре. По дяволите, всъщност беше страхотна в тясната

фланелка и джинси. Късата й руса коса блестеше. Сините й очи приличаха на зимно

небе, разчистено от облаците. Пълни и сочни устни. Изправени рамене, вирнати гърди и

бяла кожа. Румени скули. Още му беше трудно да повярва, че е италианка.

10.

Джиа едва сдържаше гнева си. Казала бе на Вики да не вдига шум, а щом зърна

Джек, дъщеря й изскочи навън, преди да успее да я спре. Искаше й се да я накаже

заради непослушанието, но знаеше, че няма да го направи. Вики обичаше Джек.

Той изглеждаше същият. Кестенявата му коса беше малко по-дълга от преди. Видя

й се отслабнал. Все така невероятно жизнен. Въздухът около него сякаш трептеше от

енергия. Същата котешка грациозност в движенията, същите ласкави кафяви очи и крива

усмивка. Зачервен. Явно му беше горещо.

– Здрасти - рече Джек, когато стигна до стълбището.

Гласът му беше дрезгав.

Наведе се към нея. Тя искаше да се дръпне, но вместо това се престори на съвсем

безразлична. Трябваше да бъде хладнокръвна. Сдържана. Той вече не означаваше

нищо за нея. Джиа прие лека целувка по бузата.

– Влизай - каза тя, като направи всичко възможно гласът й да прозвучи делово.

– Изглеждаш добре - каза Джек, докато стоеше на прага и я гледаше.

Вики още държеше ръката му.

– Миличка, защо не отидеш в задния двор да си поиграеш в къщичката, докато

Джек, аз и леля Нели си поговорим?

– Не - отговори детето. - Искам да бъда с Джек!

Джиа отвори уста да възрази, но Джек вдигна ръка.

– Първо ще затворим вратата - обясни той на Вики, като влязоха в преддверието. -

Този квартал може да е богаташки, но още нямат климатични инсталации на улиците.

Джек затвори вратата и клекна пред момиченцето.

– Слушай, Викс. Майка ти има право. Трябва да обсъдим някои неща за възрастни.

Но ще ти се обадя веднага щом свършим.

– Искаш ли да ти покажа къщичката си?

– Разбира се.

– Страхотно! Пък и мис Джелирол иска да се запознаете. Разказах й за теб.

– Чудесно. И аз искам да се запозная с нея. Но първо виж какво има тук.

Той посочи джоба на ризата си.

Вики протегна ръка и извади косматата оранжева топка.

– Любимата ми! - извика тя.

После целуна Джек и хукна към задния двор.

– Коя е мис Джелирол? - попита той.

– Новата й кукла - отговори Джиа. - Джек, искам... да стоиш настрана от нея.

В очите му видя, че го е обидила жестоко. Ала устните му продължиха да се

усмихват.

– Джек - въздъхна Джиа, като изведнъж се почувства много уморена, - този

разговор е безсмислен.

– Не и за мен, Джиа. Луд съм по това дете. По едно време се надявах да й стана

баща.

Смехът й прозвуча грубо и горчиво дори в собствените й уши.

– Забрави за това! Родният й баща не се е обаждал от една година, а и ти не си

стока. Вики се нуждае от истински баща. Някой, който живее в действителността. Човек с

фамилно име. Какво е твоето, Джек? Та ти дори... не съществуваш.

Чертите на лицето му се изостриха.

– Добре, мис ди Лауро. Да пристъпим към работа. Нали затова ме покани.

– Идеята беше на Нели. Аз само предадох молбата й. Опитах се да й обясня, че

вече не си ми приятел, но тя настояваше. Спомни си, че миналата година си работил за

мистър Бъркс.

–така се запознахме.

– И започна дългата поредица от лъжи. Мистър Бъркс те нарече “консултант” и

“специалист по спешните случаи”.

Джек се намръщи.

– Но ти ме описа по-добре, нали? Като главорез, предполагам.

Джиа се стъписа от болката в гласа му. Да, наистина го бе нарекла така. Беше го

обидила и се радваше, че го направи. Но сега й стана неприятно, че той още страда.

Обърна се и рече:

– Нели ни чака.

11.

Засегнат и възмутен, Джек тръгна след Джиа. Два месеца бе хранил слабата

надежда, че ще я накара да го разбере. Сега видя, че това няма да стане. Джиа беше