Бранимир Сыбев - Човекът, който обичаше Стивън Кинг

Алекс допи коняка и разби чашата в отсрещната стена. Домът му все повече заприличваше на бойно поле — навсякъде се валяха стъкла, боклуци, празни гилзи, смачкани хартии, остатъци от храна. Стената беше цялата в петна от разбити чаши с алкохол, подът беше оплескан с кръв, където Алекс беше влачил труповете от мазето. Някогашният чист и подреден човек, който не вкусваше спиртни напитки, се бе превърнал в кръвожаден убиец, в звяр, който живееше в мръсна бърлога и се наливаше всяка вечер. Звярът не можеше да чака още 64 дни. Алекс искаше да играе Го по-скоро. С човек, който е играл играта и преди. Да го отвлече, да играят, да го застреля и да го хвърли в някой контейнер.

А този човек щеше да бъде Оичи Такеда.

Изминаха няколко дни. Оичи стоеше сам в къщата си, затворил очи, и мислеше. Мислеше за миналото, когато двамата със Соичиро, неговият най-добър приятел, играеха Го и с удоволствие показваха на познати и непознати как се играе тази игра. Спомняше си и Алекс — плах и несигурен, но много интелигентен. Оичи беше сигурен, че убиецът е Алекс — нямаше кой друг да бъде. Инспекторът му беше направил доста общо описание, ала старият японец дълбоко вътре в себе си чувстваше, че убиецът на Соичиро и останалите не е някой друг, а именно Алекс Мандевил, неговия най-добър ученик. Сериозен в действията си, схватлив и умен, погълнат изцяло от играта Го. Той беше тръгнал по лош път и Оичи знаеше, че скоро ще дойде за него. Много скоро…

По-скоро, отколкото предполагаше. Вратата пред него се отвори със замах и на прага застана Алекс — запъхтян, с кървясали очи. „Днес е едва дванайсетия ден от убийството на Соичиро, последната жертва — помисли си японецът. — А според Книгата на промените дванайсета хексаграма — «Пи», означава упадък. За него вече няма надежда.“

— Вероятно знаеш защо съм тук… сенсей — полупрезрително, полуподигравателно се изхили психопатът.

— Знам — въздъхна Оичи.

— Тръгвай.

Японецът стана и спокойно последва Алекс.

Този път играта беше различна. Алекс понечи да затвори Оичи в мазето, ала японецът решително отказа.

— Ще играем при равни условия. Двамата свободни, игра за игра, живот за живот. Иначе можеш да ме застреляш още сега.

Убиецът не можеше да допусне най-добрият му партньор да умре веднага и затова неохотно се съгласи. Какво пък, така играта ставаше още по-интересна. Алекс реши да направи чай, както в доброто старо време го бе учил Оичи. Това за Алекс беше форма да изрази своето уважение към сенсея, но същевременно това уважение не беше подплатено с особена искреност. В помраченото му съзнание това бе по-скоро акт на показна театралност. Алекс поднесе чая на учителя, седна срещу него и иронично каза:

— О негай шимас 5, учителю.

— О негай шимас, Алекс — тихо отвърна на поздрава Оичи.

Бяха седнали от двете страни на дъската в просторния хол. Японецът се абстрахира от мизерията около себе си и играеше съсредоточено. Алекс познаваше стила на противника си и бе проучил всичките му книги. На тяхна основа той бе изградил концепцията си за победна игра и бе уверен, че успехът, както винаги, му е в кърпа вързан.

До определен момент Оичи играеше според очакванията, изглеждаше предвидим. Алекс играеше, без да се замисля много, хилеше се като инфантилен и въртеше пистолета на пръста си като каубой. Но ситуацията постепенно се измени. Неочаквано Оичи направи един умел ход — тесуджи, в югозападния ъгъл, с което коренно промени ситуацията в тази част на дъската. Алекс остави пистолета на пода и се концентрира. Наглед невинните, дори наивни ходове на Оичи изведнъж се оказваха добре премислени капани. Партията оттук нататък не се развиваше по замисления от Мандевил сценарий. В отговор на предизвикателството на Оичи Алекс започна да провежда кампания на север.

В средата на играта събитията по дъската се движеха по острието на бръснача. Единствените звуци, които се чуваха в хола, бяха потракванията от поставяните пулове.

Такеда внимателно следеше ходовете на своя бивш ученик. Дъската беше осеяна със сложно преплитащи се черни и бели групи от пулове. В северозападния ъгъл вече се водеше решаващата битка на живот и смърт — семиай. Една черна и една бяла група се бяха вкопчили в смъртоносна схватка… И тази схватка завърши в полза на японеца. Той прецени рисковете, постави своя пул и това му донесе успех — отстрани наведнъж цели единайсет черни пула.

— По дяволите — процеди през зъби Алекс. По гърба му се стичаше студена пот.