Урсула Ле Гуин - Грънчарското колело на рая

Беше 5:06.

В 5:11 Хейбър натисна черното копче за изключване на Усилвателя. В 5:12, забелязвайки, че се появяват дълбоките подскоци и вретена на нормалния сън, той се наведе над пациента и повтори три пъти ясно името му.

Ор въздъхна, направи с ръката си широк, отпуснат жест, отвори очи и се събуди. С няколко ловки движения Хейбър отстрани електродите от черепа му и попита, добронамерено и уверено:

— Добре ли се чувстваш?

— Съвсем.

— И сънува. Това мога да ти кажа. Би ли ми разказал съня си?

— Един кон — заговори дрезгаво Ор, все още замаян от спането. Сетне се изправи. — Беше за един кон. Ей онзи — и махна с ръка към фототапета с размера на панорамен прозорец, който украсяваше кабинета на Хейбър, снимка на прочутия състезателен жребец Тамани Хол, който си играеше в заградена ливада.

— Какво сънува за него? — Попита доволен Хейбър. Не бе очаквал, че хипнотичното внушение ще окаже въздействие върху съдържанието на съня още при първия сеанс.

— Ами… Ами вървях през полето и известно време той стоеше надалеч. После започна да препуска към мен и след време осъзнах, че ще ме прегази. Знаех, че всъщност не може да ми навреди, защото беше конят от вашата снимка, а не истински. Беше нещо като игра — д-р Хейбър, нещо в тази снимка не ви ли се струва… непривично.

— Е, някои хора го намират за прекалено драматичен за кабинет на психиатър, донякъде потискащ. Секссимвол в естествена големина точно срещу кушетката! — рече Хейбър и се засмя.

О, Господи, там стоеше връх Худ, човекът беше прав.

Не е бил връх Худ, не би могъл да е връх Худ, беше кон, беше кон…

Беше планина.

Кон, кон беше…

Хейбър стоеше вторачен в Джордж Ор, който го гледаше въпросително. Сигурно бяха минали няколко секунди откак му зададе въпроса, не бива да изглежда объркан, трябва да внушава доверие, знаеше как да отговори.

— Джордж, ти помниш, че онзи тапет е бил снимка на връх Худ, така ли?

— Да — отвърна Ор доста тъжен, но непоклатим. — Помня. Така беше. Със сняг по него.

— Хм — Хейбър кимна мъдро, премисляйки. Ужасното свиване на стомаха бе преминало.

— Вие не помните ли?

Очите на мъжа, толкова неопределени на цвят, но бистри и гледащи право в него — това бяха очите на психопат.

— Не, боя се, че не. Това е Тамани Хол, тройният победител от осемдесет и девета. Липсват ми надбягванията, наистина е жалко, че проблемите с изхранването изместват по-низшите видове. Разбира се, конят е чист анахронизъм, но ми харесва снимката; в нея има енергия, сила — пълно самоосъществяване от животинска гледна точка. Нещо като идеал, символ за онова, което един психиатър се стреми да постигне в смисъл на човешка психология. Оттам, разбира се, източникът на моето внушение за съдържанието на съня ти, случи се така, че гледах към него…— Хейбър хвърли страничен поглед към тапета. Разбира се, на него имаше кон. — Но виж какво, ако искаш независимо мнение, ще попитаме госпожица Крауч; тя работи тук от две години.

— Ще каже, че винаги е било кон — рече Ор спокойно, но печално. — Винаги е бил. Откак го сънувах. Винаги е бил. Смятах, че след като вие сте ми внушили съня, може би ще помните и двете, също като мен. Обаче изглежда не е така. — Но очите, вече не сведени, погледнаха към Хейбър изпълнени със същата яснота, търпение, същата безмълвна и отчаяна молба за помощ.

Човекът беше болен. Трябваше да го излекува.

— Бих искал да дойдеш пак, Джордж, при това, ако е възможно утре.

— Ами, аз работя…

— Излез час по-рано и ела тук в четири. Ти си на ДТЛ. Кажи на началника си и не изпитвай фалшив срам по този повод. В някакъв момент от своя живот 82 на сто от населението получава доброволно лечение, да не говорим за 31 процента, които са подложени на задължително лечение. Затова бъди тук в четири и ще се заловим на работа. Трябва да знаеш, че ще има резултат. Ето ти рецепта за мепробамат; той ще направи сънищата ти с ниска интензивност, без напълно да потиска делта-фазата. Можеш да я изпълняваш на лекарствения автомат всеки три дни. Обади се по всяко време на деня или нощта, ако сънуваш сън или имаш друго преживяване, което те плаши. Но се съмнявам, че докато вземаш препарата ще се случи такова нещо; а ако си готов с моя помощ да работиш упорито по въпроса, скоро няма да имаш нужда от лекарството. Ще си се справил с проблема за сънищата и ще си на чисто. Нали?

Ор взе рецептата, представляваща магнитна карта на Ай-Би-Ем.

— Ще се почувствам по-добре — рече и се усмихна. Усмивката му беше несигурна, безрадостна, но не и лишена от хумор. — И още нещо за коня… — добави той.