Урсула Ле Гуин - Грънчарското колело на рая

А Ор падна по гръб на кушетката, като прострелян, дясната му ръка се отпусна безжизнена до леглото.

Веднага Хейбър коленичи до него, с дясната си ръка все така притискаше леко същите точки, без да спира тихия, бърз поток от внушения:

— Сега се намираш в транс, не спиш, а си в дълбок хипнотичен транс и няма да излезеш от него, и да се събудиш докато не ти кажа. Сега ти си в транс и потъваш непрекъснато все по-дълбоко, но все още чуваш гласа ми и следваш указанията ми. Отсега нататък, винаги когато само докосна гърлото ти, така както правя сега, веднага ще влизаш в хипнотичен транс. — Повтори указанията и продължи. — Сега, когато ти кажа да отвориш очи, ще го направиш и ще видиш пред теб да се носи кристално кълбо. Искам да съсредоточиш отблизо вниманието си върху него и докато го правиш, ще продължиш да потъваш в транс. А сега отвори очи, така, и ми кажи, когато видиш кристалното кълбо.

Светлите очи, сега странно вторачени навътре, погледнаха през Хейбър в нищото. „Ето!“ — прошепна много тихо хипнотизираният.

— Добре. Продължаваш да го гледаш втренчено и да дишаш равномерно; скоро ще бъдеш в много дълбок транс…

Хейбър вдигна поглед, към часовника. Цялата тази работа му отне няколко минути. Не обичаше да пилее време за средствата, важното бе да стигне до желаната цел. Докато Ор лежеше втренчен във въображаемото кристално кълбо, Хейбър се изправи и започна да наглася на главата му модифицирания шлем като непрестанно го сваляше и слагаше отново, за да притисне мъничките електроди към скалпа под гъстата, светлокестенява коса. Говореше често и тихо, повтаряше внушения, а понякога задаваше мило въпроси, та Ор да не се унесе в сън, а да е във връзка с него. Веднага след като нагласи шлема както трябва, включи ЕЕГ-то и известно време го следи, за да види как изглежда този мозък.

Осем от електродите на шлема бяха свързани с ЕЕГ-то; вътре в машината осем писци непрекъснато отбелязваха електроактивността на мозъка. На екрана пред Хейбър импулсите се възпроизвеждаха директно, изписваха в бяло на сив фон трепкащи криви. Можеше по желание да отдели и увеличи всяка от кривите, да насложи едната върху другата. Тази сцена никога не му омръзваше, целонощен филм, шоу по Първи канал. Не видя подобните на сигма зъбци, които очакваше. Нямаше нищо необикновено в общия вид, освен разнообразието. Простият мозък произвежда относително прости, по-бързи и по-бавни криви и се задоволява да ги повтаря, но това не беше прост мозък. Движенията бяха изтънчени и сложни, повторенията — редки и с вариации. Компютърът на Усилвателя щеше да ги анализира, но дотогава Хейбър не можеше да изолира някакъв определен фактор, освен сложността сама по себе си.

Почти веднага след като заповяда на пациента да не вижда кристалното кълбо и да затвори очи, получи силен, ясен алфа-сигнал в 12 цикъла. Поигра си още малко, правейки записи за компютъра, провери колко дълбок е хипнотичният транс и тогава рече:

— А сега, Джон… — Не беше така, как, по дяволите, се казваше субектът? — Джордж. Ето, след минута ще заспиш. Ще заспиш дълбоко и ще сънуваш, но не преди да кажа „Антверпен“; когато го кажа, ще заспиш и ще спиш, докато не повторя името ти три пъти. А дотогава ще сънуваш, ще сънуваш хубав сън. Един ясен, приятен сън. Съвсем не лош сън. Сънят ще е приятен, но много ясен и ярък. С положителност ще го помниш като се събудиш. Той е за… — поколеба се за момент; не беше планирал нищо, разчитайки на вдъхновение. — За един кон. Голям червеникавокафяв кон, който препуска из полето. Препуска наоколо. Може да яздиш коня или да го хванеш, или просто да го гледаш. Но сънят ще е за един кон. Ярък… — каква дума беше използувал пациентът? — резултатен, за един кон. След това няма да сънуваш друго; а когато повторя името ти три пъти, ще се събудиш, чувствайки се спокоен и отпочинал. А сега ще те накарам да заспиш като… кажа… Антверпен.

Малките, танцуващи криви на екрана започнаха послушно да се променят. Станаха по-плътни и по-бавни; скоро се появиха сънните вретена, характерни за втората фаза, както и намек за дългия, дълбок делта-ритъм от четвъртата фаза. А докато ритмите на мозъка се променяха, променяше се и унесената в сън материя, населявана от тази танцуваща енергия — ръцете лежаха отпуснати върху бавно повдигащия се гръден кош, лицето стана безизразно и неподвижно.

Усилвателят беше направил пълен запис на ритмите на будния мозък; скоро той щеше да улавя първите ритми на делта-съня и да е в състояние, дори в рамките на първия сън, да ги подаде обратно на спящия мозък, усилвайки собствените му излъчвания. Нещо повече, може би вече го правеше. Хейбър предполагаше, че ще трябва да чака, но хипнотичното внушение, съчетано с продължителното самолишаване от сънища, въведоха пациента веднага в делта-фазата; стигнал не стигнал втората фаза, той започна да се възкачва отново. Плавните извивки на екрана заподскачаха тук и там, започнаха да стават по-бързи и да играят, приемайки жив, несинхронизиран ритъм. Сега Варолиевия мост се активизира, а линията от хипокампа показваше петсекунден цикъл на тета-ритъм, който не се бе проявил ясно при този субект. Пръстите леко се раздвижиха, очите под затворените клепачи се размърдаха, гледайки, устните се разтвориха за дълбоко дишане. Спящият сънуваше.