Урсула Ле Гуин - Грънчарското колело на рая

— И двамата. Не искаше дете. Нямаше условия за официален брак.

— А оттогава?

— Ами в службата има някои момичета. Всъщност не съм… полов атлет.

— А междуличностните отношения? Смятате ли, че отношенията ви с другите хора са задоволителни, че имате своя ниша в емоционалната екология на заобикалящата ви среда?

— Така мисля.

— Следователно твърдите, че всичко е наред в живота ви. Хубаво. Сега ми кажете дали искате, дали сериозно искате да се освободите от зависимостта си от наркотици?

— Да.

— Значи добре. И така, вземали сте дрога, защото не сте искали да сънувате. Но не всички сънища са опасни; само някои по-ярки. Сънували сте леля си Етел като бяла котка, но на следващата сутрин тя не се е превръщала в бяла котка, нали така? Някои сънища са нормални — безопасни.

Изчака Ор да кимне в знак на съгласие.

— Сега помислете върху следното: готови ли сте да подложим всичко това на проверка и, може би, да се научите да сънувате безопасно, без страх? Нека обясня. Натоварили сте проблема с прекалено много емоции. Вас буквално ви е страх да сънувате, защото смятате, че някои от сънищата ви имат способността да влияят върху действителния живот по начин, който няма как да контролирате. Да, но това може и да е сложна и съдържателна метафора и с нея подсъзнанието ви да се опитва да каже на съзнанието ви нещо за действителността — вашата действителност, вашия живот — което не сте готови да приемете на съзнателно равнище. Но бихме могли да приемем метафората съвсем буквално; не е нужно засега да я превеждаме на езика на действителността. В момента проблемът ви е следният: боите се да сънувате, но ви е необходимо. Опитали сте се да потиснете сънищата с наркотици, но не сте успели. Тогава, да опитаме обратното. Да ви накараме да сънувате нарочно — интензивно и ярко, тук. Под мой надзор, под контрол. Така че вие да получите власт над онова, което сякаш ви се изплъзва.

— Как така ще сънувам по поръчка? — попита крайно притеснен Ор.

— В д-р Хейбъровия Дворец на сънищата ще можете! Хипнотизирали ли са ви досега?

— При зъболекаря.

— Добре. Ето каква е системата. Поставям ви в хипнотичен транс и ви внушавам, че ще заспите, ще сънувате и какво ще сънувате. Ще бъдете свързан чрез електроден шлем с апаратурата, за да е сигурно, че наистина сънувате, а не сте само в хипнотичен транс. Докато сънувате, ще ви наблюдавам физически и на ЕЕГ 4 4 ЕЕГ — съкратено от електроенцефалограф. — Б.ред. през цялото време. Ще ви събудя и ще разговаряме за съня ви. Ако е минал без проблеми, може да приемете много по-спокойно мисълта за следващ сън.

— Но аз няма да сънувам резултатно тук; това се случва на един от десетки или стотици съня. — Аргументите, които Ор привеждаше в своя защита, бяха съвсем логични.

— Тук можете да сънувате всякакъв вид сън. Съдържанието му и неговото емоционално равнище могат да се управляват почти изцяло от мотивиран субект и съответно подготвен хипнотизатор. Правя го от десет години. А вие ще бъдете в непрекъсната връзка с мен, защото ще носите шлем. Слагали ли сте някога такова нещо?

Ор поклати отрицателно глава.

— Но знаете какво представляват.

— Изпраща чрез електроди сигнал, който стимулира… мозъка да прави каквото се иска от него.

— В общи линии е така. Руснаците го използуват от петдесет години, израелците го усъвършенстваха, а накрая ние го възприехме и го произведохме масово за професионални цели, при лечение на пациенти с психични отклонения и за домашна употреба, за приспиване или довеждане до алфа-транс. Преди няколко години лекувах пациентка в тежка депресия, изпратена за задължителна терапия в Линтън. Също както много други депресанти, тя не можеше да спи и особено й липсваше делта-съня, през който има сънища; колкото по-малко сън — толкова по-дълбока депресия. На това трябваше да се сложи край. Но как? Не разполагаме с лекарство, което да допринася съществено за удължаване на делта-съня. ЕСМ, електронно стимулиране на мозъка? Но това е свързано с имплантиране на електроди, при това дълбоко, за да се стигне до центровете на съня; по-добре без операция. Приложих шлема, за да стимулирам спането. Ами какво би станало, ако направим дифузния, нискочестотен сигнал по-специфичен, насочен локално към конкретна област в мозъка? Охо, д-р Хейбър, ето ти тебе проблем. Но след като се натъпках с необходимите познания в областта на електрониката, разработих основната апаратура само за няколко месеца. Сетне се опитах да стимулирам мозъка на субекта със записи на мозъчни вълни от здрави субекти при съответните състояния в различните етапи на спането и сънуването. Нищо не излезе. Установих, че сигналите от друг мозък могат да предизвикат, но могат и да не предизвикат реакция у субекта; трябваше да се науча да обобщавам, да получа нещо като средно статистически запис от стотици нормални мозъчни вълни. Започнах, докато работя с пациента, отново да стеснявам, да пригаждам; а когато мозъкът на субекта направи онова, което ми е необходимо, записвам момента, усилвам го, уголемявам и го удължавам, възпроизвеждам го и така стимулирам мозъка да следва собствените си здравословни импулси, ако мога да си позволя играта на думи. Но всичко е свързано с огромен обем анализ на обратната връзка. И обикновената електроенцефалография плюс шлема се превърна в ей това — той посочи с ръка електронната гора зад Ор. Беше скрил по-голямата част с пластмасова ламперия, защото мнозина пациенти се плашеха от машинарията или прекалено се отъждествяваха с нея, и все пак тя заемаше една четвърт от кабинета. — Това е Машината за сън — продължи той с широка усмивка — или, казано по-прозаично, Усилвателя. А онова, което той върши, е, че ви кара да заспите и да сънувате: леко и за кратко време или пък толкова дълго и интензивно, колкото искаме. О, между другото, това лято изписаха пациентката с депресия напълно излекувана от Линтън. — Приведе се напред и попита: — Готов ли сте да опитате?