Гильермо Дель Торо - Формата на водата

— Boto — обяснява Енрикес. — Речен делфин. Как ти се струва? Двуметров? Два и половина? Само мъжкарите са толкова розови. Имаме късмет да видим делфин. Големи единаци са мъжките бото. Странят от всички.

Стрикланд се чуди дали Енрикес си играе игрички и се подиграва на неговото дистанцирано държание. Капитанът сваля сламената си шапка и побелялата му коса заблестява на лунна светлина.

— Знаеш ли легендата за бото? Предполагам, че не. Учат ви да боравите с оръжия и муниции, но не ви разказват легенди, нали? Много от местните вярват, че розовият речен делфин е encantado, превръщач. В такива нощи става на мъж с неустоима хубост и отива в най-близкото село. Познава се по шапката, която носи, за да скрие дихателната си дупка. В този облик съблазнява най-хубавите жени в селото и ги отвежда в дома си под реката. Почакай и ще видиш. Няма да срещнем много жени край водата нощем, толкова се страхуват да не ги отвлече енкантадо. Но аз смятам, че това са само красиви измислици. Нима онзи подводен рай не е за предпочитане пред живот в бедност, кръвосмешения и побоища?

— Приближава се… — Без да иска, Стрикланд е изрекъл мисълта си на глас.

— О! Тогава е крайно време да се присъединим към останалите. Казват, че ако се вгледаш в очите на енкантадо, ще бъдеш прокълнат да сънуваш кошмари, докато не полудееш.

Енрикес го потупва по гърба като приятел, какъвто не му е, и се отдалечава, като си подсвирква. Стрикланд застава на колене до перилата. Делфинът се гмурка като шивашка игла. Вероятно знае какво представляват корабите. Сигурно иска рибешки обрезки. Военният изважда беретата и се прицелва там, където предвижда, че ще изплува енкантадото. Шантавите легенди не заслужават да живеят. Суровата реалност — това търси Хойт и това е длъжен да открие Стрикланд, ако се надява да се измъкне жив оттук. Силуетът на делфина вече се различава под водата. Американецът чака. Иска да го погледне в очите. Той ще е приносителят на кошмари. Той ще побърка джунглата.

Във втория апартамент Елайза е посрещната от щастлива орда: грейнали домакини, ухилени съпрузи, възторжени дечица, самоуверени тийнейджъри. Но те не са по-реални от ролите, които се играят в киносалона. Герои от рекламите са и макар тези оригинални картини да са създадени с изумително майсторство, нито една от тях не е окачена в рамка. „Лесни за сваляне водоустойчиви мигли“ служи да затапва пукнатина, откъдето бълва студен въздух. „Меко озаряваща пудра за лице“ държи отворена врата за проветряване. „Трикотажните злочестини на 9 от 10 жени“ е префасонирана на маса, на която да стоят канчетата с бои за създаваното в момента произведение. Тази липса на гордост потиска Елайза, макар че всичките пет котки са несъгласни с нея. Опънатите платна представляват страхотни плата, откъдето е удобно да дебнат мишки.

Една котка търка мустачки в тупе, което се върти върху човешки череп, наречен — по причини, които Елайза не може да си спомни — Анджей. Художникът — Джайлс Гъндерсън — изсъсква и котката побягва с мяукане към тоалетната. Джайлс се навежда над статива си и присвива очи иззад изпръскани с боя очила с рамки от костенуркова черупка. Втори чифт очила е вдигнат над буйните му вежди, а трети е кацнал на върха на плешивото му теме.

Елайза се надига на носовете на обувките си „Дейзи“, за да надзърне през рамото му към картината: едно недовършено семейство — нарисувани са само главите им — се е скупчило над купол от червен желатин, двете деца са зяпнали като гладни маймунчета, таткото се е хванал за брадичката във възхита, а майката изглежда доволна от щастливото си потомство. Джайлс се бори с устните на таткото; Елайза знае, че мъжките изражения го побъркват. Навежда се още малко и го вижда да оформя собствените си устни в усмивка, докато се мъчи да рисува — толкова е очарователно, че тя не се сдържа: навежда се и целува стареца по бузата.

Той я поглежда изненадан и се изкисква.

— Не те чух да влизаш! Колко е часът? Сирените ли те събудиха? Затегни колана, скъпа моя, за нови висоти на патоса. Радиото казва, че шоколадовата фабрика гори. Може ли да има нещо по-ужасно? Обзалагам се, че всички деца се въртят неспокойно в леглата!

Джайлс се усмихва под изисканите си тънки мустаци и вдига двете четки, които е хванал в ръце — едната е червена, а другата зелена.

— Трагедия и наслада — казва той, — ръка за ръка.

Зад Джайлс черно-белият телевизор — голям е колкото кутия за обувки и се мъдри върху стойка на колелца — излъчва с бръждене сцена от късен филм. Боджангълс 15танцува заднешком по стълбище. Елайза знае, че това ще възхити приятеля ѝ. Бързо, преди да се наложи Боджангълс да намали темпото заради Шърли Темпъл, тя прави с два пръста знака „погледни“.