Рон Хаббард - Зловеща сполука

— Ще ги обръсна! Обещавам!

Ето така беше по-добре. Наложих властта си над него.

Побързах да се върна в кабинета на Прахд. Хвърлих поглед към екрана. Тя излизаше от склада, награбила три големи чанти. Не ми оставаше много време.

С припряни движения събрах частите на наблюдаващото устройство. На бегом се изнесох във фоайето. Отворих две-три врати, но все попадах на сънени пациенти. Накрая открих празен кабинет за прегледи. Напъхах кутията с екрана в празен шкаф и го заключих. Заключих и кабинета. Затичах се към самостоятелната стая, където я бе настанил Прахд. Щом наближих, забавих крачка.

Прахд вече беше там, избръснат и сресан, облякъл нова лекарска престилка.

Крек влезе в стаята с всичките си чанти. Пътьом бе забърсала и два хипношлема. Приличаше на гаров носач. Прахд веднага пое нещата от ръцете й и ги нареди на леглото.

Очите й блестяха ярко. Не изглеждаше като човек, наскоро подложен на операция. Тя изпъна ръка изпод наметката си и каза на Прахд:

— Надзърнах под превръзките — посочи китката си с другата ръка. — Май ме отървахте от тези белези. И даже отново имам загар. Мисля, че сте свършил чудесна работа. А как блестят зъбите ми!

Тя му ги показа. Аз трепнах.

Но Прахд грейна и запристъпва неловко като смутено момченце. Идиот! Тази вече го въртеше на малкия си пръст!

— Толкова се радвам, че сте доволна — промълви той. — За мен е чест да помогна на такава прекрасна пациентка. Следобед можете да свалите всички превръзки, дотогава червенината по оперираните места ще е избледняла.

Той огледа чантите. Бяха бели, с надписи „Занко“ на волтариански. Сериозна опасност за нарушение на Кодекса. А аз не можех да й попреча да ги вземе!

— Почакайте малко — помоли Прахд.

Изфуча от стаята като светкавица и се върна след миг. Носеше кутия с всякакви стикери. Порови вътре и избра пет-шест.

Навлажняваше ги с вода от мивката и ги лепеше върху надписите на фирмата „Занко“ по чантите и хипношлемовете.

СВЕТОВНА ЗДРАВНА ОПЕРАЦИЯ

ЛАБОРАТОРНИ ОБРАЗЦИ

ДА СЕ ПРЕНАСЯТ ВНИМАТЕЛНО

ДА НЕ СЕ ОБЛЪЧВАТ НА РЕНТГЕНОВИ АПАРАТИ

МЕЖДУНАРОДНА СЛУЖБА ЗА КОНТРОЛ

НА ЗАРАЗНИТЕ БОЛЕСТИ

ТУРЦИЯ

По тях изобилстваха червените кръстове, червените полумесеци и емблемите на ООН.

Взе восъчен печат от кутията, върза чантите с тел и ги запечата.

— Слушайте внимателно — започна да я наставлява той, — ако някой поиска да ви спре, кажете му, че ги носите в Международната лаборатория за контрол на заразните болести в Ню Йорк. Там изпращаме образците от бацили. Кажете му, че в чантите пренасяте херметически запечатани епруветки с гръбначномозъчен менингит.

— Гръбначномозъчен менингит — повтори тя. — Докторе, не зная как да ви се отблагодаря за лечението и помощта.

— Беше удоволствие да работя за ваша милост — Той се поклони. Божичко, сякаш беше някой велможа от Имперския двор! — Желая ви приятно пътуване и скорошно завръщане.

Въобще нямах настроение да се присъединя към последното пожелание. Щом графиня Крек тръгнеше от тук — край, нямаше връщане! А този тъпанар излезе от стаята с поклони, с гърба напред!

Тя вече пъхаше сгънатите космонавтски дрехи в сака си. Исках по-бързо да я разкарам. От необходимостта да съм близо до нея ръцете ми трепереха. Подадох й билетите и паспорта.

— Това е името ви за тази планета.

Тя се зачете в паспорта.

— Хевънли Джой Крекъл! Солтан, сигурно ти си измислил това. Много мило!

— А това са пари. Ще ви потрябват, когато наемете такси след пристигането.

Дадох й петдесетте долара.

Тя се взря любопитно в банкнотата. Да ви кажа, тези съвременни щатски банкноти, мърляво черно-зелени на сивозелен фон, въобще не изглеждат добре в сравнение със златния блясък на волтарианските пари. Тя прочете надписа под портрета.

— Грант ли? На английски това означава „раздавам безплатно“. Тази хартийка едва ли струва нещо, щом я раздават ей така. На колко кредита се равнява?

— Те още нищо не знаят за нас — напомних, — затова щатският долар няма обменен курс спрямо нашия кредит. Но един долар се равнява приблизително на една пета от кредита.

— Олеле — въздъхна тя. — Значи това са само десет кредита. Солтан, нямам никакви дрехи. Не бих позволила Джетеро да ме види такава . Не можеш ли поне да ми дадеш назаем малко пари?

Няма начин, казах си мислено. Нали в това беше целият майтап. При последното си пътуване до Съединените щата на свой гръб изпитах готовността на жените да харчат безогледно за дрехи. Но благодарение на усилията ми Хелър в момента беше доста закъсал. Още няколко хубави рокли и кожени палта щяха да го довършат. Пращах му истинска финансова катастрофа. И си я заслужаваше напълно заради всички неприятности, които ми причини.