Рон Хаббард - Зловеща сполука

Сигурно прекалено дълго се отдавах на безмълвното си ликуване. Когато й обърнах внимание, тя пак говореше.

— Солтан, зная, че ти ръководиш Мисия Земя. Когато в Спитеос ми доведе Джетеро за езиковото обучение, ти съвсем ясно каза това. Ръководителят на мисията разполага и с отпуснатите за нея средства. Зная и друго — твоят шеф Ломбар Хист смята тази мисия за особено важна. Наблегна на значението й, когато ме изпращаше тук. Каза ми, че идвам тук, за да се грижа за главния изпълнител на мисията, за да е той щастлив и да не се преуморява. От тайните документи, които ми показа ти, научих колко е важна тази мисия и за Негово Величество. Затова не мога да си представя, че са отпуснали толкова оскъдни средства!

Ха, Негово величество! Ако само знаеше, че „имперските“ документи са най-обикновени фалшификати, с които я измамих. Щеше ми се да отклоня ума й от тази тема. Осени ме вдъхновението.

— Графиньо, всъщност те не използват често пари на тази планета. Имат неща, които наричат кредитни карти. — Ах, какъв капан готвех за Хелър! — Нужно е само да си набавите цял куп кредитни карти и да ги използвате колкото ви душа иска. Купувайте, купувайте, купувайте! Така правят тук. Щом пристигнете в Ню Йорк, използвайте кредитни карти и си купете каквото пожелаете. Пазарувайте на воля!

— Кредитни карти ли? — повтори тя. — Тоест „парични“ карти. О, значи ТОВА използват вместо тази неприятна хартия?

— Именно — уверих я аз. — Тук съвсем рядко парите минават от ръце в ръце. Всичко се върши с КРЕДИТНИ карти.

Извадих цяла пачка от тези „бибипски“ неща от джоба си и й ги показах.

— Аха, значи затова нямаш пари!

— Правилно! Съвсем правилно заключение! — с най-честното си изражение казах аз.

— Странна планета — отбеляза тя. — Казваш ми, че само показваш една такава карта и те ти дават каквото поискаш? Чудаци.

— Напълно споделям мнението ви — допуснах в гласа ми да се промъкне горчива нотка.

Пъхнах всички кредитни карти в джоба си. Тя се замисли.

— Но аз нямам от тези. Ще трябва да направя нещо. Не ще позволя Джетеро да ме види такава. — Въздъхна и стана. — Все едно, благодаря ти за съветите, Солтан, ти си истински приятел.

Тя ме потупа по рамото.

Щях да трепна, но навреме се спрях. Не бива да се усъмни, че току-що я подлъгах да унищожи напълно Хелър. Погледнах си часовника.

— О, Небеса! — възкликнах. — Ще закъснеем за самолета!

Какво облекчение — тя щеше да ми се махне от главата!

Повиках таксито и я откарахме до летището заедно с нейните огромни чанти, кутии с хипношлемове и сак. С помощта на шофьора и един от носачите пренесохме багажа до гишето. И естествено, трябваше да плащаме свръхбагаж — 329 долара! Но нали я излъгах, че нямам пари. Все пак измислих нещо.

Когато й дадоха бордовия пропуск, аз я отведох да се настани в чакалнята. Върнах се на гишето. И приложих най-проста уловка — пъхнах в ръката на чиновничката двайсетдоларова банкнота, така че багажът веднага се украси с лепенки „Платен свръхбагаж“, чак до Ню Йорк.

Тя оглеждаше няколкото чакащи пътници. Дори с наметки и воали, жените не бяха зле облечени. Прозираха бяла коприна и златен брокат. Тя печално погледна своите дрехи. Сравнението не беше никак утешително. Потиснах веселието си. Изглеждаше наистина-ужасно с опърпаната наметка и качулка с дупчици, а вехтият воал беше посивял. О, щеше да надуе сметките на Хелър за дрехи, не се съмнявах в това!

Отекващият глас от високоговорителите обяви нейния полет, първо на турски, после на английски:

— Моля, пътниците за полет 19 на THY до Истанбул да се отправят към изход 1.

Афийон е забутано градче с малко летище, оттук излита само един самолет дневно и има само един изход, но откакто откриха наново летището преди няколко години, харесва им да се правят на велики.

— Това е вашият самолет — побързах да я подсетя.

Само като стоях около нея и нервите ми се изпъваха. Ако се досетеше на какви пачи яйца я бях насадил, би могла най-спокойно да ме размаже по пода на чакалнята.

— Почакай — спря ме тя. — Солтан, не забрави ли нещо?

Сведох поглед. Документите за полета още бяха в ръката ми.

— Ето — подадох й ги. — Това е отрязъкът от билета, квитанцията за багажа и за платения свръхбагаж. Изходът е ей там…

— Добре — каза тя и ловко издърпа бордовия си пропуск от другата ми ръка. — Но доколкото зная, Ню Йорк е един от най-големите градове на тази планета. И макар да съм сигурна, че вече всеки е чувал за Джетеро, може би той също използва друго име. А аз дори не зная адреса му!