Рон Хаббард - Зловеща сполука

Обзет от свирепа решимост, аз се надигнах, готов да нахълтам в склада и да пресека възможността да избие цели народи.

Но с ужас се сетих за „хипнотичната заповед“, която тя ми даде. Гласеше: „Ще ме оставиш да отида където пожелая в тази болница и близките сгради или в базата. Ще ми позволиш да взема всичко, което поискам“. И добави: „Ще ми позволиш да задържа всичко, каквото и да е то. Ще ме оставиш да си тръгна с взетото“.

Ако я спра, тя ще разбере, че хипношлемът не ми е подействал заради тайния прекъсвач. Така можех да си навлека дори смърт! Защото, ако у нея се мернеше дори сянка на подозрение с какво се занимавах, щеше да ми се стори твърде лека дори участта на онзи жълтокож, когото тя смаза до смърт в Спитеос.

Пръста си не можех да помръдна!

Но как е научила за склада? Мярна ми се мисълта, че там бяха хипношлемовете. Стигнала е до съвсем правилното заключение, че в този склад ще намери всичко останало.

Да го „бибипам“ Спърк! Още преди години е трябвало да го пречукам!

Ами хипношлемовете! Изпаднах в паника, когато разбрах, че ще вземе и тях! А щом попаднат на повече от две мили от мен, започват да работят съвсем нормално!

Имах само някакви си зашеметяващ пистолет, два 800-киловолтови бластера и специален нож. Би било самоубийство да се изправя срещу графиня Крек с такова жалко въоръжение. А може би да притичам до базата и да убедя някой от пилотите-убийци, че трябва да вдигне своето летящо бластерно оръдие и да пръсне болницата на молекули. Но после тъжно поклатих глава — това е достатъчно да се разправиш с боен космически кораб, но дали е достатъчно да победиш Крек?

Оставаше ми да направя само едно нещо и аз го направих — седях си и страдах.

Тя ме надхитри.

Докато кършех ръце, часовникът попадна пред погледа ми.

Оставаха само два часа до излитането на самолета!

Ако работех бързо и точно, можех поне да я махна от Турция. По дяволите, какво ми пукаше дали щеше да изтреби цял Ню Йорк!

Извадих нейните билети и джобни пари. И се поколебах. От базата обикновено отпускаха по петстотин долара за непредвидени случаи. Отворих нейния плик. Такси от летище „Джон Ф. Кенеди“ до самия Ню Йорк обикновено струваше петдесетина долара. Щях да й оставя само толкова. Пъхнах другите четиристотин и петдесет в своя портфейл. Нали бях разорен. Така че парите щяха да ми дойдат добре. А тя заслужаваше отплата за мръсните си номера.

Рат! Трябва да се качи на същия самолет. Взех междинния приемник и Предавател 831, поставих ги в кутиите им. Хрумна ми още една светла мисъл — взех четиристотин и петдесет долара от неговите пари и също ги пуснах в джоба си.

На бегом стигнах до неговата стая. Тъкмо се надигаше от леглото, но падна обратно, щом ме видя.

— Край на ваканцията, мързелив безделнико — казах му. — Тръгваш за Ню Йорк със самолета тази сутрин. С него ще лети жена с наметало, качулка и воал. Паспортът й е щатски, на име Хевънли Джой Крекъл. Ръст сто седемдесет и седем сантиметра. Руса коса. Очи сини или сиви — зависи дали иска да измъкне услуга от тебе или да те убие. Ще внимаваш този уред винаги да е на по-малко от двеста мили от нея, а когато излетите от Истанбул, ще включиш другия. Отбележи този комплект с буквата К, за да не ги объркаш в случай, че двата обекта се разделят.

— Ама тук парите са съвсем малко — той държеше петдесетдоларовата банкнота. — Да не са орязали джобните? Май ще имам време да отскоча до базата, за да поговоря с Фахт Бей преди самолета. Нали с нещо ще трябва да живея в Ню Йорк.

Бре, да го „бибипам“. Лукава твар. Обаче аз бях готов за хитрините му. Сграбчих попадналата пред погледа ми пачка рецепти, измъкнах електронната си карта и светкавично подпечатах всички до една на мястото за подпис.

— Попълни ги и ги дай в нашия нюйоркски офис. Те ще ти намерят пари.

— Дано мога да си купя храна с тези рецепти за фенобарбитал — кисело промърмори той.

Изгледах го втренчено. След това лечение и позакърпване на раните изглеждаше с много години по-млад. За разлика от преди ми се стори здрав.

— Май си понадебелял — отбелязах. — Натрупал си тлъстинки от излежаване. И си пуснал мустаци. Тя не бива да те познае. Обръсни се!

Знаех, че това ще го довърши. Щръкналите мустаци бяха негова гордост и радост.

Разтрепери се.

Измъкнах специалния нож от калъфа зад врата си толкова ловко, че той дори не разбра как оръжието се появи в ръката ми. Замахнах към мустаците му.

Той нададе вой и се сви.