Рон Хаббард - Зловеща сполука

Но не ги намерих! Дори не бяха залепени към тялото й. Налагаше се да ги прибера, преди да ги открие някой друг, защото тогава щяха да екзекутират и нея, и мен — най-вече мен!

След като си поигра дори с нейните нокти и зъби, Прахд най-сетне приключи операцията и остави графинята в самостоятелна стая, за да се възстанови от упояващия газ. После, какъвто си беше непочтителен и небрежен, той се усамоти в своята стая със сестра Билдирджин.

Той можеше и да си мисли, че с това работата свършва, но не и аз. Опитът ми с графиня Крек ме учеше да съм винаги нащрек! За да съм сигурен, че няма да ми се измъкне, аз й взех дрехите и се настаних на стол пред вратата на нейната стая. Стъпих върху нейните космонавтски ботуши, за да се събудя, ако се опита да ги измъкне както съм сънен.

Свалих предпазителя на своя зашеметяващ пистолет, облегнах се и така започна моето бдение. За кой ли път трябваше сам да нося товара на своя дълг.

Събудих се.

Разтревожи ме някакво шесто чувство.

Бях се схванал от студ.

Очите ми се стрелнаха към часовника. Пет и четвърт сутринта.

Нещо не беше наред, но не можех да усетя точно какво:

Ботушите! Ботушите, върху които бях стъпил!

Бяха ИЗЧЕЗНАЛИ!

Скочих стреснато.

Ръката ми се плъзна към дръжката на вратата. Отворих я безшумно.

ГРАФИНЯ КРЕК БЕШЕ ИЗЛЯЗЛА !

О, как само побеснях! Какво ли нечувано бедствие щеше да ми стовари на главата?

Не се съмнявах, че охраната на Спитеос е внушила на Крек и Кроуб нерушимото обещание да не разкриват съществуването на затвора и под усилен конвой ги е качила направо на борда на „Бликсо“. Нямаше никакво значение какво биха могли да разкрият пред екипажа на един кораб, пренасящ наркотици, защото той се състоеше само от вече осъдени престъпници, а и без това товарите на „Бликсо“ бяха предназначени точно за крепостта-затвор. Но в момента трябваше да се справя някак с обстоятелството, че съм позволил на затворничка от Спитеос да ми се изплъзне.

Умът ми още не мислеше много ясно, но вече изпадах в шок. Мяркаха ми се видения как щяха да ме арестуват. И всичко това преплетено с ужаса, който ми вдъхваше самата графиня Крек. А бях уморен като пребито куче и не можех да се събудя!

Втурнах се към стаята на Прахд. Нахълтах.

— Къде ти е пациентката? — креснах му аз.

Две глави се надигнаха над завивките.

Сестра Билдирджин изпъшка:

— Пак ли ти бе!

Прахд се претърколи на гръб и погледна светещия будилник. Въздъхна.

— Действието на газа изчезва само за няколко часа. Може да е излязла да подиша чист въздух.

Обърна се на хълбок с ясното намерение да заспи.

— Ти си наруши обещанието! — изсъска ми сестра Билдирджин.

Да, тук нямаше да получа нито помощ, нито съчувствие.

Излязох на бегом. Препусках по коридорите и надзъртах в стаите. Събудих дежурния на регистратурата, но на трескавите си въпроси получих само отговора:

— Безплатната поликлиника започва работа в осем.

Мятах се насам-натам още някое време.

Най-сетне разумът ми се поразмърда от усилията.

Внезапно си спомних, че сега графиня Крек носеше в себе си аудио и видео следящи устройства. И че в момента приемникът беше точно в кабинета на Прахд.

Слава на Боговете, че срещнах онзи „бибипан“ 1 1 Гласодиктописецът, с който първоначално е написано всичко това, гласописецът на някой си Монте Пенуел, използван за направата на достоверно копие, и моя милост, превел настоящото на езика, на който го четете, сме всички членове на Машинната лига за чистота на превода. Едно от правилата й гласи: „Поради изключителната чувствителност и крехката уязвимост на машините, и за да бъдат предотвратени къси съединения, задължително е роботомозъците в подобни машини, ако чуят псувни или мръсни думи, да ги заместват със звука или думата «бибип». Никоя машина, дори да я блъскат с юмрук, не може да възпроизвежда псувни и мръсотии по друг начин, освен с «бибип», и ако продължават усилията да бъде принудена да прави нещо различно от това, тя има право да се престори на повредена. Това постановление е наложително поради внедрената във всички машини мисия да опазват биологическите системи от самите тях.“ Преводач покойник Спърк!

След секунди вече отварях кутиите. Сложих захранващите елементи, приемникът вече работеше и екранът светна.

Хванах я!

Тя ровеше по разни рафтове.

Гледах напрегнато.

Складът! Тя тършуваше из запасите в склада!

Оставяше на пода сгъваема медицинска чанта „Занко“, минаваше край редиците кутии с етикети и си избираше по нещо. Пускаше плячката в чантата и продължаваше нататък.