Катарина Макги - Хилядният етаж

Ви обаче обели задната част.

— Безплатно — прошепна, сякаш прочел мислите й. Да не би пък да го беше казала на глас? Той посегна и приглади косата й настрани от врата. — Малка тайна. Колкото по-близо е до ума, толкова по-бързо действа.

Райлин, замаяна, затвори очи, когато я заля втората вълна наркотик. Беше остра като нож, нервите й се опънаха до скъсване. Тя танцуваше и същевременно се носеше, когато усети вибрация в предния си джоб. Не обърна никакво внимание и продължи да подскача, но ето, че усети вибрацията отново и тя я върна с болезнена настойчивост към неподатливото й на контрол тяло. С неуверени пръсти успя да сграбчи таблета си.

— Ало? — обади се и си пое неравномерно въздух, този път без да следва ритъма на музиката.

— Райлин Майърс?

— Кой, мама… Кой се обажда? — Нищо не чуваше. Тълпата я подмяташе ту наляво, ту надясно.

Последва мълчание, сякаш натрапникът не можа да повярва на ушите си.

— Корд Андъртън — представи се най-сетне той и Райлин примига, обзета от шок. Майка й работеше като чистачка при семейство Андъртън, преди да се разболее. Замаяната Райлин усети, че гласът звучи познато, тъй като няколко пъти се беше качвала горе. Защо, по дяволите, й звънеше Корд Андъртън?

— Можеш ли да дойдеш да побачкаш на партито ми?

— Не съм… какви ги приказваш? — опита се тя да надвика музиката, но гласът й прозвуча като грак.

— Пуснах ти есемес. Тази вечер съм спретнал едно парти. — Гласът му звучеше бързо, нетърпеливо. — Трябва ми човек, който да поддържа чисто, да помага на кетъринг фирмата, да поеме нещата, които вършеше майка ти. — Райлин трепна, когато спомена майка й, но той, разбира се, не я видя. — Помощницата ни се чупи в последната минута, но след това се сетих за теб и те потърсих. Искаш ли да поемеш работата, или не?

Райлин забърса потта от челото си. Корд Андъртън за кой се мислеше, да я вика на работа ни повече, ни по-малко в събота вечер? Отвори уста и понечи да му каже да си завре тъпата богаташка работа право в…

— Забравих — добави той, — плащам двеста наноса.

Райлин преглътна думите. Двеста нанодолара само за една вечер, в която да преглътне пияните богати хлапета?

— Кога искаш да съм на работа?

— А, преди половин час.

— Тръгвам — заяви тя, въпреки че помещението продължаваше да се върти пред очите й. — Само че…

— Супер. — Корд затвори и се чу тихо звънване.

С огромно усилие Райлин свали лепенката от ръката си, след това се намръщи и дръпна и другата от врата си. Погледна останалите — Хиръл танцуваше и не забелязваше нищо около себе си; Лъкс беше увиснала на врата на някакъв непознат, завряла език в гърлото му; Индиго седеше на раменете на Андре. Обърна се, готова да си тръгне. Ви все още я наблюдаваше, но Райлин така и не се сбогува. Просто излезе в лепкавата нощна горещина и пусна небрежно използваните лепенки на земята.

Ерис Дод-Радсън се зарови по-дълбоко под пухкавата копринена възглавница, бясна на звъненето, което ставаше все по-настойчиво в ушите й.

— Още пет минутки — измърмори тя. Звъненето не спря. — Казах, че искам да си доспя! — сопна се тя, но едва сега разбра, че това не е алармата. Беше рингтонът на Ейвъри: беше го надула максимално, за да я буди дори когато спи. — Приеми обаждане — продължи да мърмори тя.

— Тръгнала ли си вече! — прозвуча гласът на Ейвъри в ухото й по-високо от обикновено, за да надвика шума от партито. Ерис погледна часовника, оцветените в яркорозово числа долу вляво на полезрението й. Партито на Корд беше започнало преди половин час, а тя все още се изтягаше в леглото и нямаше никаква представа какво да облече.

— Очевидно. — Вече беше почти пред гардероба и се измъкваше от огромната тениска, докато подмяташе разхвърляни дрехи и възглавници. — Просто… Ох! — писна тя и се наведе да разтрие ударения пръст.

— Господи. Още си у вас — обвини я Ейвъри през смях. — Какво е станало? Пак ли си решила да проспиш следобеда?

— Обичам да карам всички да ме чакат, за да им е гот, когато ме видят — отвърна Ерис.

— Казваш всички, но имаш предвид Корд.

— Не, имам предвид всички. Най-вече теб, Ейвъри — уточни Ерис. — И да не си посмяла да се забавляваш прекалено много без мен.

— Няма, обещавам. Кликни ми, когато тръгнеш — помоли Ейвъри и затвори.

Ерис винеше баща си за тази работа. Осемнайсетият й рожден ден беше след няколко седмици, затова днес трябваше да отидат при семейния адвокат, за да започнат да изготвят документите по фонда й. Цялата работа се оказа безобразно досадна, трябваше да се подписват купища документи в присъствието на официален свидетел, да правят тестове за наркотици и ДНК. Тя дори не разбра всичко, освен че, след като подпише, един ден ще бъде богата.