Катарина Макги - Хилядният етаж

Бащата на Ерис беше от семейство с пари — неговото семейство беше създало технологията за магнитно отблъскване, благодарение на която ховерите се носеха над земята. Евърет единствено бе умножил и без това огромното им богатство, като бе станал най-известният в цял свят пластичен хирург. Единствените му грешки бяха два безумно скъпи развода преди най-сетне да се запознае с майката на Ерис, когато бил на четирийсет, а тя модел на двайсет и пет. Никога не споменаваше предишните си бракове и тъй като от тях нямаше деца, Ерис не разпитваше, а и честно казано не й беше приятно да мисли по този въпрос.

Влезе в стаята-гардероб, нарисува кръг на огледалната стена и тя се превърна в тъчскрийн, който освети всичко вътре. Корд всяка година организираше това парти „Отново на училище“ и всяка година се разразяваше ожесточено съревнование за най-готиния костюм. Тя въздъхна и започна да оглежда вариантите: златна рокля с презрамки и ниска талия, наметка с качулка, обточена с изкуствена кожа, която й беше дала майка й, яркорозова рокля на пайети от миналия Хелоуийн. Нито един тоалет не й се стори подходящ.

Майната му, реши тя. Защо изобщо се чудеше кой костюм да избере? Нямаше ли да изпъкне повече, ако не беше с костюм?

— Черен топ „Алиша“ — заяви тя и гардеробът изплю избраното в ниша в края. Ерис навлече топа върху дантеления сутиен, сложи си любимите велурени панталони, които бе сигурна, че придават страхотински вид на дупето й. Сложи си сребърни маншети, вдигна ръка, за да си пусне опашката, и светлорусата й коса се отпусна по раменете й.

Тя прехапа устни, настани се пред тоалетката и отпусна ръце върху двата електропулсора на сешоара.

— Права — нареди, затвори очи и се стегна.

Първо изтръпнаха дланите й, след това ръцете и накрая скалпът, когато електричеството от машината премина през нея. Другите момичета в училище не спираха да се оплакват от сешоара, но Ерис тайно се наслаждаваше на усещането: на горещия чист начин, по който възпламеняваше нервите й, почти като болка. Когато вдигна ръка, косата й се стелеше права от двете страни на лицето. Почука на екрана на тоалетката и затвори очи, докато фин спрей грим замъгли всичко. Когато погледна отново, очната линия подчертаваше странните, неповторими кехлибарени точици по ирисите, ружът омекотяваше скулите, а пръснатите по носа лунички изпъкваха. Въпреки това нещо липсваше.

Вместо да чака да се сети, Ерис мина през тъмната спалня на родителите си и влезе в гардеробната на майка си. Протегна ръка към сейфа с бижута и набра кода, който знаеше още от десетгодишна. Сгушени вътре до богата колекция скъпоценни камъни и огърлица от едри черни перли бяха поставени обиците на майка й от цветно стъкло. Беше рядко стъкло, демодирано, неустойчиво, обаче истинско, което можеше да се счупи.

Обиците бяха безобразно скъпи, ръчно изработени от витражите на стара църква. Бащата на Ерис ги беше купил на търг за двайсетата годишнина от сватбата им. Ерис не обърна внимание на чувството за вина, което я бодна, посегна и сложи нежните капчици на ушите си.

Беше почти на вратата, когато баща й се провикна от хола:

— Ерис? Къде отиваш?

— Здрасти, татко. — Обърна се, но остана стъпила с единия крак в антрето, за да може да се измъкне бързо. Баща й седеше в любимия си ъгъл на кафявото кожено канапе и четеше нещо на таблета си, вероятно медицинско списание или досие на пациент. Гъстата му коса бе почти напълно побеляла, около очите му се бяха събрали бръчки на загриженост, които той отказваше да премахне оперативно като родителите на повечето приятели на Ерис. Все разправяше, че пациентите му се чувствали уверени, когато виждали бръчките му. Ерис тайно си мислеше, че е супер готско от страна на баща й да остарява естествено.

— На партито на един приятел — обясни тя. Баща й погледна тоалета и Ерис едва сега се сети, че не е скрила обиците. Дискретно се наведе, та косата й да се спусне напред и да ги скрие, но Евърет вече клатеше глава.

— Ерис, не можеш да ги сложиш — заяви малко развеселено. — Те са най-скъпото нещо в апартамента ни.

— Това е доста преувеличено и ти го знаеш. — Майката на Ерис се показа от кухнята облечена в алена вечерна рокля, косата й вдигната на висок кок, от който се спускаше водопад от къдрици. — Здравей, миличка — каза Каролайн Дод на дъщеря си. — Какво ще кажеш за някоя и друга глътчица шампанско, преди да излезеш? Тъкмо се канех да отворя бутилка розе „Моанте“, което харесваш.