Вероника Рот - Бунтовници

– Е, какво мислиш? – питам, след като съм приключила.

– Според мен Маркъс иска да изглежда по-важен, отколкото е в действителност – отговаря предпазливо Тобиас.

Не такъв отговор съм очаквала.

– И тогава… какво? Значи според теб той просто дрънка небивалици?

– Предполагам, че Аскетите наистина разполагат с информация, до която Джанийн иска да се добере, но сигурно той силно преувеличава нейната значимост. Просто си придава важност. Прави се, че има нещо, което Йохана желае, а той няма да ѝ го даде.

– Аз не… – Мръщя се. – Не мисля, че си прав. Той нямаше вид, че лъже.

– Не го познаваш толкова добре като мен. Той е изпечен лъжец.

Тобиас има право – не познавам добре Маркъс, със сигурност не колкото него. Но интуицията ми подсказва да вярвам на Маркъс, а тя обикновено не ме лъже.

– Сигурно си прав – продължавам. – И все пак не е ли по-добре да разберем какво става? Просто за всеки случай.

– По-важното сега е да се справим с конкретната ситуация – казва Тобиас. – Трябва да се върнем в града и да разберем какво наистина става там. Налага се да намерим начин да надделеем Ерудитите. Тогава, след като разрешим тези проблеми, може би ще разберем за какво говори Маркъс. Става ли?

Кимвам. Това ми се вижда добър план – разумен план. И въпреки това не мога да му се доверя – не вярвам, че е по-важно да продължим напред, отколкото да открием истината. Когато научих, че съм Дивергент… Когато разбрах, че Ерудитите ще нападнат Аскетите… това промени всичко. Истината променя плановете и намеренията на хората.

Обаче е трудно да накараш Тобиас да направи нещо, което не иска. Още по-трудно е да му докажа колко основателни са моите предчувствия без никакви доказателства, основавайки се единствено на интуицията си.

Затова се съгласявам с него. Но без да променям мнението си.

[1] Метод за екологично отглеждане на растения с минимален разход на вода и енергия. – Б.ред.

– Биотехнологиите съществуват от много време, но невинаги са давали резултат – казва Кейлъб и подхваща коричката на препечената филийка. Най-напред изяжда средата, прави така още от дете.

Седи срещу мен на най-близката до прозореца маса в столовата. Издълбаните близо до ръба на масата букви „Д“ и „Т“, свързани със сърце, са толкова дребни, че едва ги забелязвам. Прокарвам пръсти по тях, докато Кейлъб продължава да говори.

– Неотдавна обаче изследователите Ерудити откриват този високо ефективен минерален разтвор. Той се оказва по-добър за растенията в сравнение с обикновената почва – обяснява той. – Това е и по-ранна версия на мехлема, с който ти намазаха рамото – той ускорява създаването на нови клетки.

Очите му горят от вълнение заради наученото току-що. Не всички Ерудити са жадни за власт и са лишени от съвест като своя лидер Джанийн Матюс. Някои от тях приличат на Кейлъб: вълнуват се от всичко около себе си и не намират покой, докато не открият как точно действа.

Опряла съм брадичка на ръката си и го наблюдавам с усмивка. Тази сутрин изглежда весел. Радвам се, че е открил нещо, с което да разсее мъката си.

– Значи, Ерудитите и Миротворците работят заедно, така ли? – питам.

– Те са много по-близки помежду си в сравнение с другите касти – отговаря той. – Не си ли го спомняш от учебника по история на кастите? Там ги наричаха „жизненоважните касти“ – без тях нямаше да можем да оцелеем. Някои от текстовете на Ерудитите ги наричат „обогатяващите касти“. Една от мисиите на Ерудитите като каста е да постигнат и двете – да станат жизненоважни и най-богати.

Аз лично не мога да преценя доколко Ерудитите са жизненоважни за нашето общество, за да функционира. Но те наистина са важни – без тях нито селското стопанство, нито здравеопазването щяха да се развиват, нито пък щеше да има технологичен напредък.

Забивам зъби в ябълката си.

– Няма ли да си ядеш препечената филийка? – пита Кейлъб.

– Този хляб има странен вкус – отговарям. – Вземи я, ако искаш.

– Удивен съм от начина на живот тук – продължава той, докато взима филията от моята чиния. – На пълна самоиздръжка са. Имат собствени източници на енергия, собствени водни помпи, сами пречистват водата си и сами се снабдяват с храна… Те са напълно независими.

– Независими – повтарям – и незамесени. Сигурно не е зле.

Определено не е зле, поне доколкото мога да преценя. Огромните прозорци край нашата маса пропускат толкова много слънчева светлина, сякаш седим под открито небе. По останалите маси на групички са се настанили Миротворци, а дрехите им изглеждат още по-ярки на фона на загорелите лица. На мен жълтото ми стои като избеляло.