Гордон Далквист - Стъклените книги на крадците на сънища

На лицето на жената нямаше изражение — само празна усмивка, но това не можеше да прикрие факта, че краката й треперят. Госпожица Темпъл се осмели да хвърли поглед към вратата през рамото на съседа си и бързо извърна очи към сцената. Жената в червено стоеше точно на прага, все едно на стража, и гледаше студено тълпата, докато пъхаше нова цигара в цигарето си. Единственият й път за бягство беше да се метне на сцената и да се втурне по някоя рампа, което не беше възможно. Тя неспокойно огледа тълпата за някакъв друг изход. Вместо това видя Роже, точно в средата на публиката, седнал между една жена в жълто — трябваше да е смеещата се жена от купето му — и едно празно място. Сигурно това беше единственото празно място в целия театър. Някъде зад себе си госпожица Темпъл надуши миризма на тютюн. Беше сигурна, че е на аленото й възмездие — но какво обясняваше връзката между тази жена и Роже Баскомб? Дали тя беше някаква дипломатическа фигура, или тайнствена куртизанка, или богата наследница декадентка? Дори само като бе взела госпожица Темпъл от входа, бе доказала, че е част от това, което тълпата се беше събрала да гледа, каквото и да беше то. Роже пътуваше с нея във влака, но значеше ли това, че той знае какво ще гледат? И изведнъж госпожица Темпъл се запита дали мястото, на което беше седнала тя, не е на жената — но какво можеше да направи?

Якият мъж се върна; носеше на ръце друга от жените в белите роби. Това със сигурност беше онази със синята копринена рокля, защото дългата й коса беше разпусната и се влачеше по пода. Мъжът спря в центъра на сцената, срещу масата, покашля се и каза:

— Смятам, че сме готови.

Госпожица Темпъл се изненада от гласа му — съвсем не беше груб и заповеднически, а тих, почти мек, макар и басов. Мъжът не повиши глас: разчиташе на публиката да внимава и поведението му бе такова, че зрителите направиха точно това. Той отново прочисти гърлото си и повдигна жената в ръцете си, все едно беше текст, който искаше да разясни.

— Както виждате, тази дама е съвсем подчинена. Ще разберете, че не са използвани никакви опиати или принудителни лекарства. Освен това, макар да изглежда съвсем безпомощна, това се е превърнало в предпочитаното й състояние. Съвсем не е необходимост. Обратното, тя е напълно способна на високо ниво на отзивчивост.

Той сложи жената да си стъпи на краката, после я пусна. Тя залитна, но не падна. Той рязко я зашлеви. Сред публиката се надигна шепот. Жената се олюля, но не падна, напротив, едната й ръка се стрелна към лицето на мъжа, готова да го удари. Той лесно хвана ръката й — явно очакваше удара й, — после бавно, я свали до тялото й и я пусна. Тя не се опита да замахне отново: стоеше спокойна, все едно не я бе зашлевил. Мъжът погледна към зрителите, сякаш за да го потвърди, след което отново посегна към жената, хвана я за гърлото и стисна. Жената реагира бурно, впи нокти в пръстите му, заудря ръката му, започна да го рита по краката. Мъжът я държеше на ръка разстояние и не трепваше. Тя не можеше да го достигне. Лицето й почервеня, тя не можеше да диша, бореше се все по-отчаяно. Той щеше да я убие! Госпожица Темпъл чу как униформеният до нея уплашено промълви нещо — шушукане отекна и другаде из тълпата — и го усети как се размърда, все едно се канеше да стане. Сякаш очаквал точно този момент на протест, мъжът на сцената отпусна хватката си. Жената се олюля, поемаше си накъсано дъх, но мъките й скоро преминаха. Тя изобщо не обърна внимание на мъжа. След минута възвърна силите си и отново се изправи спокойно и безизразно, все едно него изобщо го нямаше.

И отново мъжът огледа публиката, за да подчертае какво е имал предвид, след което мина зад жената, вдигна полите на робите й и пъхна ръка под тях, търсеше целенасочено. Жената се стегна, изви се и прехапа устни — но иначе лицето й остана все така безизразно. Мъжът стоеше зад нея, невидимите му пръсти се движеха. Изражението му беше безстрастно — все едно поправяше часовник. Дишането на жената се учести, позата й се промени, тя се наведе напред и леко се надигна на пръсти. Госпожица Темпъл гледаше погълната — знаеше докъде дават достъп копринените гащички и точно къде е зает той. Бавно усилващото се удоволствие завладя жената — чу се стон, шията й се изчерви, пръстите й се засвиваха. Отново, рязко, мъжът извади ръката си, избърса пръсти в полите на робата й и отстъпи. Жената веднага се отпусна и пак загледа безизразно. Мъжът щракна с пръсти. От сенките се появи друг мъж — госпожица Темпъл видя, че това е нейният кучеподобен придружител отпреди малко, — хвана жената под ръка и я отведе.