Томас Бренън - Доктор Стъклен

Лангтън отвърна очи.

Фрай продължи:

— Около четиридесет и пет годишен, вероятно тежкият живот го е състарил преждевременно. Мазолите по дланите подсказват, че се е занимавал с тежък труд. Изкуствени зъби, работа на добър стоматолог, немска изработка, ако не се лъжа.

— А счупените кости?

— Станало е преди смъртта, струва ми се — Фрай посочи с форцепса. — Натъртванията около местата на счупванията са видими. Може и да бъркам, но това по кожата ми прилича на следи от ботуши.

Значи бяха пребили човека, преди да одерат кожата на лицето му.

— Нещо за самоличността му?

— Бил е бур, разбира се — отвърна Фрай.

— Видял си татуировките?

— Както и това тук — Фрай притегли на място разрязаната и отгърната кожа от гърдите и стомаха на мъжа. — Не можеш да ги разгледаш както трябва на тази светлина. Един Господ знае колко пъти съм настоявал да прекарат електричество тук, но кой ли ме слуша мен.

Под жълтата газова светлина голото тяло на мъртвеца изглеждаше като изрязано от дърво. Лангтън проследи с поглед форцепса на Фрай и видя мрежа от фини сребристи линии, плъзнали по корема на мъжа.

— Белези.

— Погледни формата им — каза Фрай и се обърна към асистента си. — Джонсън, дайте лампата по-наблизо.

На Лангтън му се стори, че различава триъгълник, кръг и цифрите осем и шест или пък нула, всичките издълбани в кожата на мъртвия.

— Един от лекторите ми в Единбург беше направил подробно медицинско изследване върху инициационните ритуали на южноафриканските военни части. Там са достатъчно безмилостни към собствените си хора, какво остава пък за британските военнопленници.

— Знам, но това… Не ми изглежда познато.

— Доброволците от Оранжевата свободна държава — обясни Фрай. — Една от групите наемници с пълна свобода на действие, включени от бурите във военните операции. Партизаните бяха изключително ефективни, ако си спомням добре.

— О, точно така беше. Наемниците бяха обучавани от британски офицери, които смятаха да ги използват за свои цели — отвърна Лангтън и усети как гневът кипна в него. — Нищо чудно, че бурите ни мразят.

Фрай погледна асистента си.

— Донесете фотоапарата, Джонсън.

После се обърна към Лангтън:

— Мери си приказките! В полицията има хора, които биха те разбрали превратно. Помни, че бурите извършваха върху нашите войници същите издевателства, често и по-страшни. Войната вади на показ най-лошото от човека — то избликва като гейзер от недрата на земята.

Лангтън трябваше да се съгласи с Фрай. И двете страни бяха вършили зверства, оправдавайки се с войната, с борбата за територии или с национализма си. Ръцете на всички бяха изцапани с кръв.

Когато Джонсън се върна с тромавия апарат, закрепен на триножник, Фрай го взе и го нагласи до главата на мъртвеца. Лангтън застана до него, вгледан в зейналата ухилена гротеска на обезобразеното лице. С времето кръвта по него беше потъмняла, ръбовете на разрязаната кожа се бяха втвърдили.

— Защо е било нужно това? Защо са заличили чертите му?

— Очевидно за да скрият самоличността му — отвърна лекарят.

Лангтън поклати глава.

— Знаем, че е работил за Компанията на Трансатлантическия свод, освен ако не е откраднал от някого тези дрехи. Със сигурност някой в Компанията би разпознал тялото по фигурата или по татуировките. Сне ли отпечатъци от пръстите му?

Фрай посочи изцапаните с мастило пръсти на трупа.

— Джонсън ги прати за проверка в Скотланд Ярд. Но не тая големи надежди.

— Аз също — в Лондон Лангтън беше присъствал на лекция върху теорията на съдия Хършел за пръстовите отпечатъци. Беше осъзнал ценността на подхода, дори факта, че той вероятно ще се превърне в необходимост за полицейската работа, но ефективността на системата зависеше от количеството вложена в нея информация. А към момента базата данни с отпечатъци на Скотланд Ярд не наброяваше повече от две хиляди имена. — Откри ли нещо друго, което да ни помогне да го идентифицираме? Освен татуировките.

Все така взрян в тялото, Фрай отвърна:

— Джобовете му бяха празни, нямаше нито документи, нито писма. Само пари — единадесет лири и пет и половина шилинга.

Както Лангтън беше установил, явно престъплението не беше извършено с цел грабеж.

— Шивашки етикети по дрехите?

— Само със знака на Компанията — Фрай завъртя газовата лампа и застина на място. — Е, такова нещо никога преди не съм виждал.

После наклони главата на мъртвия върху мраморната маса и попита: