Томас Бренън - Доктор Стъклен

Лангтън сам строго си напомни да се съсредоточи върху случая. Подмина желязната решетка на раздрънкания асансьор и заслиза по стълбите към мазето. Съдебният лекар сигурно беше започнал аутопсията на тялото.

Не можеше да вини Пърсел, че се кани да уведоми Вътрешното министерство за убийството, главният инспектор чисто и просто си измиваше ръцете, ако, не дай си Боже, се случеше нещо лошо по време на откриването на Свода в присъствието на кралицата и всички други знатни особи. Не, Пърсел просто постъпваше така, както би постъпил всеки друг далновиден началник. Дори и ако това пречеше на разследването на Лангтън.

На средата на последното стълбище, Лангтън залитна, подпря се на облицованата с плочки стена и насмалко не падна. В последния момент стисна парапета и се насили да остане прав, когато внезапна слепота го накара да изгуби равновесие.

Мрак, гъст и мазен мрак, затисна лицето и устата му, обви езика и нахлу надолу в гърлото му. Гърдите му се бореха с невидимите каиши, които ги стягаха все по-силно след всеки следващ накъсан дъх. Всички звуци изчезнаха, чуваше само собственото си давене и някакво дисонансно звънтене, подобно на звънчетата от гробището Евертън. Лангтън се люшна цял и потъна някъде дълбоко, дълбоко.

После се върна. Коленичил на стълбището, стиснал парапета, както увиснал на скала катерач стиска спасителното въже. Инспекторът примигна и се помъчи да фокусира погледа си. С усилие се надигна на крака, но веднага се преви отново и повърна — стомахът му изхвърли само отровнокисела жлъчка. Лангтън задиша дълбоко напоения с миризма на дезинфектанти въздух и остана неподвижен на стълбището с пепеляво лице, чакайки вкусът на гадния мрак да изчезне от устата му.

Огледа се, благодарен, че никой не е станал свидетел на поредния му пристъп, един от най-лошите досега. Слезе по последните няколко стъпала, вкопчен в парапета, подобно на старец или на прохождащо бебе.

Под светлината на мъждукащата газова лампа в мазето, Лангтън извади визитката, която му беше дал Хауърд, гробищният пазач. Обикновено картонено квадратче с подвити ъгълчета и отпечатан калиграфски надпис: Мисис Южени Гриздейл, Хамлет Стрийт 33, Евертън 512. Прием само след предварителна уговорка .

Лангтън плъзна картичката обратно в джоба си, попи уста с носната си кърпичка и приглади униформената си куртка, преди да последва надписа от налепени върху белите плочки и вече поолющени черни букви, който гласеше: Зала за аутопсии и морга .

Още зад вратата на преддверието миризмите на моргата блъснаха Лангтън: дезинфектант, тютюнев дим и някакъв лютив химикал с аромат на горчиви бадеми. Отляво се намираше личният кабинет на доктор Фрай: празен стол, бюро, затрупано с документи и лабораторни стъкленици, препълнен пепелник. По стените висяха графики и цветни изображения на анатомични срезове на човешкото тяло, които се съревноваваха с набодени с кабарчета карикатури, изрязани от списание Пънч Илюстрейтид .

— Фрай?

— Тук съм, Лангтън.

Следващата двойна дървена врата пропусна инспектора в залата за аутопсии. Три дисекционни маси с мраморни плотове бяха подредени под грамаден шкаф с чекмеджета от дърво и стомана, широки колкото раменете на човек. Няколко газови лампи осветяваха центъра на студената, облицована с плочки зала и я правеха да изглежда като излязла от картина на Рембранд. Плешивата глава на доктор Фрай лъщеше от пот под жълтата светлина — лекарят работеше, приведен над жертвата от доковете, поставена върху едната мраморна маса. Асистентът му стоеше зад рамото му, водеше бележки и поставяше в бели емайлирани съдове блестящите кървави късове, които патоанатомът му подаваше.

Лангтън прекоси с кънтящи стъпки залата и застана до краката на мъртвеца. Фрай, съсредоточен в аутопсията, не вдигна очи да го погледне, само отбеляза:

— Твоят човек Макбрайд каза, че случаят бил важен.

— Да, може и така да се окаже — Лангтън цял потрепери, когато хвърли поглед върху изкорменото тяло, сега така подобно на анатомичните илюстрации в кабинета на доктора.

— Дано. Защото обикновено не отделям толкова внимание на жертвите.

— Това не е обикновена жертва.

— Прав си — Фрай вдигна окървавения форцепс към светлината и огледа изваденото парче плът отблизо, преди да го пусне в съседния съд. — Мъжът е пиел много. Черният дроб е в ужасно състояние, уголемен и разяден. Изненадан съм, че изобщо е доживял до тази възраст.