Томас Бренън - Доктор Стъклен

В списъка нямаше никакъв майор Фелоус. Нищо на буквата „Ф“ нищо в секцията за разпределението на служителите по отдели. Толкова по въпроса за разгадаването за кого точно работи майорът. В този момент Лангтън попадна на едно познато име: Питър Дорън. Помнеше го — едър, безцеремонен ирландец, преминал по всички стъпала на йерархията в ливърпулската полиция, за да достигне в крайна сметка поста на официална свръзка между цивилната администрация, отговаряща за полицията в министерството, и самите полицаи. Последното му повишение от миналата година го беше отвело в Лондон.

Лангтън надраска телеграма и затърси из коридора Хари, който грабна съобщението и хукна надолу по стълбите към пощата. В бързината момчето се сблъска с някого, който точно в този момент се качваше нагоре.

— Полека, Хари!

— Извинявайте, инспекторе.

Хари затропа надолу по стъпалата, а Форбс Патерсън поклати глава след него.

— Много е навито това твое момче.

Лангтън се усмихна.

— Мечтае сам да разреши някой случай.

— То всички сме така — Патерсън пристъпи към Лангтън и каза: — Трябва да поговорим.

Лангтън го покани в кабинета си, затвори вратата и зачака.

Форбс Патерсън не седна, цяла минута крачи напред-назад пред бюрото, после погледна Лангтън.

— Още ли търсиш дѐлваджиите? И доʞтор Стъклен?

Предупреждението на Пърсел беше ясно в паметта му, но Лангтън отвърна:

— Да.

— Тогава имам предложение за теб — Форбс Патерсън си мое дълбоко дъх, преди да продължи.

— Ти смяташе, че можем да им заложим капан. Хубаво, но всеки капан има нужда от стръв. Е, струва ми се, че добрият Господ ни изпрати именно стръвта.

Докато се преобличаше в дома си, готвейки се за приема у професора, Лангтън мислеше за Форбс Патерсън, който, без да спира да крачи като мечка в клетка, беше изложил плана си.

Явно някаква жена беше пуснала оплакване в полицията и случаят ѝ беше стигнал до Патерсън. Мисис Баркър, вдовица, финансово добре обезпечена, живееща със семейството си в Уейвъртрий, имала седемнадесетгодишна племенница, страдаща от болестта на Брайт 5 5 Болест на Брайт — вид бъбречно заболяване. — Б.пр. : дегенеративно състояние с фатален край, причиняващо неимоверни страдания. Лекарите можели само да притъпяват болките на клетото момиче, а семейството чакало неизбежното.

Късно вечерта преди два дни при мисис Баркър дошъл някакъв мъж. Явно образован, умен и любезен, той ѝ направил странно предложение: да прикрепи някакъв апарат към гаснещото тяло на племенницата ѝ и чрез него едновременно да облекчи болките ѝ и да спаси душата ѝ. Обясненията му звучали убедително и разумно, той вече бил „спасил“ много хора по този начин. Срещу скромна сума.

Семейството, до последния човек ревностни католици, изхвърлили непознатия от дома си на секундата. Цялата му идея лъхала на богохулство. Едва съмнало на другия ден и мисис Баркър нахълтала в местния полицейски участък, пламнала от гняв и твърдо решена да подаде оплакване срещу нощния си гост.

— Разбира се, ние ѝ обяснихме, че мъжът всъщност не е извършил никакво престъпление — продължаваше Патерсън. — Можехме да го обвиним в нападение само ако действително беше сторил нещо на клетата племенница.

Лангтън спря да се облича, спомнил си изписаното на лицето на Патерсън отвращение. Вдигна очи към образа си в голямото огледало — елегантен вечерен костюм, бяла копринена жилетка и изпити черти на лицето. Сестра Милн беше права: видът му беше като на болен. По нищо не приличаше на Форбс Патерсън с неговото яко тяло и алени бузи. Но и лицето на Патерсън беше потъмняло от гняв, докато разказваше за проблема на мисис Баркър.

— От мисълта за онзи мъж ѝ се гадеше — беше казал Патерсън. — На мен също. Един Господ знае колко клети семейства са измамили той и бандата му. Или са вършили дори още по-големи злини. И всеки път са се измъквали сухи от водата. Тогава мисис Баркър сама предложи…

Патерсън се закле, че жената е предложила да заложат капан, а не той. Предложила да се свърже отново с мъжа на телефонния номер от картичката, която той оставил, и да уреди той да се върне заедно с апарата си. Полицията щяла да го чака в съседната стая или дори в стаята на болното момиче и когато мъжът и съучастниците му прикачат машината към тялото ѝ, ще бъдат арестувани.

На Патерсън предложението никак не му се понравило, но толкова силно му се искало да залови тези разбойници, а знаел, че и Лангтън ги търси, така че приел. И сега искаше Лангтън да участва в акцията на място.