Патрик Тили - Облачен воин

Едната страна на лицето на Блек-Топ беше подута; Стийл-Ай беше превит на две и едва можеше да диша; кръв шуртеше от счупения нос и от устата на Мотор-Хед. Ръцете на Мотор-Хед бяха празни. Другите двама държаха дълги мютски бойни ножове.

Стив стана и гърбом отстъпи до скритата пушка. Те направиха една крачка към него. Той вдигна арбалета и го насочи към гърдите на Мотор-Хед.

— Стой!

Мотор-Хед спря и му се ухили с изкривено, окървавено лице.

— Нещо си си изпуснал. — И вдигна една стрела за арбалет.

Стив я погледна скептично, после бързо погледна арбалета. Стоманената тетива все още беше опъната, готова за изстрел, но на нея нямаше стрела! Кристо! Сигурно бе паднала, когато го използва да повали Блек-Топ и Стийл-Ай на земята! По дяволите!

Мотор-Хед счупи двете тояги в бедрата си и хвърли парчетата настрана.

— Никакви игри повече, мършо! — После направи още една крачка към Стив и вдигна огромните си ръце с шест пръста. — Виж хубаво тези ръце! Те ще ти извадят очите и ще откъснат лъжливия ти език, после ще смажат малкото ти личице като скапана жълта фиста!

Стив се отдръпна към скритата пушка. „Няма да мога да го направя — помисли уморено той. — След всичко това… няма да мога да го направя! О, Кристофър!“

В същия момент, в който Мотор-Хед пристъпи към Стив, ръцете на Клиъруотър предприеха самостоятелни действия — откъснаха се от врата и устата й и се насочиха към повърхността на земята. Очите й се отвориха и от гърлото й прозвуча смразяващ вик на повелител. Земята отговори, отдавайки скритата си сила. Пълната мощ на третия кръг на силата потече в тялото й, за да бъде оформена от нейната воля…

Под стръмния склон на около една миля на изток Мистър Сноу и Кадилак водеха групата към селището през вълнообразната равнина. Мистър Сноу не чу вика на Клиъруотър, но фино настроените му сетива чуха отговора на земята и той даде знак на воините да спрат. Те коленичиха, ослушвайки се инстинктивно за някакви звуци, които да предвещават заплаха. И тогава всички го чуха. Нисък, далечен, дълбок тътен. Но тътенът не беше на небето, беше гръмотевица от земята! Земята потрепери, сякаш някаква невидима сила, някакви мълнии я пронизваха. Мечките изпъшкаха и паднаха по очи, обзети от парализиращ прастар страх, който измъчва всички мюти; една далечна расова памет от времето, когато земята се бе издигнала нагоре и небето бе експлодирало с ослепителен бял огнен дъжд, който изгорил плътта върху костите и тревата по земята и превърнал света в пепел.

Предполагаше се летописците да са направени от по-твърд материал. Мистър Сноу вдигна Кадилак, който беше коленичил и мълвеше молитва към Мо-Таун да спаси всички от гнева на бог Пент-Агон.

— Няма смисъл от молитви! Хайде, тръгвай! Трябва да се връщаме. — Мистър Сноу забърза напред, като буташе Кадилак пред себе си. — Хайде! Тичай! Тичай!

Бученето на земната гръмотевица ставаше все по-силно и по-силно. Земята под Клиъруотър потрепери, бързо се надигна и образува хълмче, преобърна колибата на Мистър Сноу, рязко се изравни, после с оглушителен рев се разцепи от двете страни на тялото й. На цялото плато М’Колите ужасени изскочиха от колибите си и легнаха по очи на земята — мъже, жени, деца, сгушени един до друг, прилепени до земята, молещи Мо-Таун да ги спаси.

С ужасяваща скорост пукнатината се разпростря от изнуреното тяло на Клиъруотър през платото към главната група колиби, след това, преди да нанесе някакви щети, рязко се обърна наляво и тръгна нагоре по склона към скалата.

Това стана в същия момент, когато Стив реши да заложи всичко на една последна отчаяна игра. Той дръпна спусъка да освободи натегнатата тетива, хвърли арбалета към гърдите на Мотор-Хед и се спусна да грабне пушката. Докато лъкът летеше през въздуха и Стив тичаше към „Блу-Бърд“, тътенът на земната гръмотевица разтърси хребета и тримата мюти се вцепениха като замръзнали. Със сух, смразяващ кръвта звук пукнатината стигна скалата точно когато Стив стигна навитата рогозка и хвана приклада на пушката. Сякаш земята се раздираше от гигантски невидим нож. Преди Стив да може да си поеме дъх на платото неочаквано се отвори тясна назъбена пукнатина, която го раздели от ужасените му противници. Последва друг оглушителен експлозивен рев на земна гръмотевица и Земята се разтърси и захвърли Стив по гръб. Той се обърна по корем и видя как краят на скалата се отделя от платото. Цялата земна ивица, на която стояха Мотор-Хед и неговите племенни братя, се откърти и се плъзна по стръмния склон, като понесе със себе си тримата мюти сред поток от прах, скали, камъчета и пръст.