Патрик Тили - Първото семейство

Когато очите им се срещнаха, Клиъруотър се поклони почтително, след това седна с ръце, поставени покорно на коленете; лицето й бе лишено от всякакво изражение.

Двама червени застанаха от двете страни на разтворените паравани. За момент смутен от присъствието на Клиъруотър на кораба и промяната във вида й, Мистър Сноу погледна другарите си, след това се обърна към подиума. Не знаеше какво да направи. Яма-Шита махна с ръка към Клиъруотър, след това из лая нещо на родния си език.

— Господарят Яма-Шита каза, че е време да говорите — каза преводачът. — И двамата сте свободни да кажете всичко, каквото желаете.

Старшият самурай отдясно на платформата излая някаква заповед. Един червен изтича с леки стъпки до лакирания шкаф, донесе голям пясъчен часовник и го постави в центъра на отворената врата по средата между Мистър Сноу и Клиъруотър. Мистър Сноу никога не беше виждал такъв предмет и не знаеше как се нарича, но като видя тънката струйка пясък да пада от горния съд в долния, бързо разбра предназначението му.

След като им беше казано, че са свободни да говорят, Мистър Сноу очакваше Яма-Шита да се оттегли, но никой не помръдна. Те просто седяха и чакаха и поради закритите им лица беше невъзможно да се каже какво мислят. Мистър Сноу погледна Клиъруотър. Личеше, че тя също е смутена от присъствието на мъртвешките лица, и все пак и двамата отстъпиха, макар че и двамата притежаваха сила да извикат гръмотевична стена от въздух и вода, която би изхвърлила корабите на брега като клечки. Умовете им бяха укротени от отсъствието на Кадилак и от съзнанието, че нямат право да направят нещо, което би изложило на опасност жизненоважните търговски връзки между Плейнфолк и майсторите на желязо.

Като наричаше Кадилак „облачен воин“, Клиъруотър започна да обяснява, че е поискала дай се разреши да продължи престоя си на изток. Опитваше се да подчертае, че макар „облачният воин“ да е отправил тази молба въпреки нейното желание, той го е сторил по своя собствена воля. Никакъв натиск не бил упражнен от страна на техните домакини. Като негов назначен пазител Клиъруотър смяташе, че трябва да остане с него, докато той не реши да се върне. Потвърди, че „облачният воин“ е в добро здраве и че и двамата се радват на много привилегии. Фините й дрехи и присъствието й на кораба бяха доказателство за великодушното гостоприемство на майсторите на желязо. Тя добави, че иска да използва тази възможност и в присъствието на хора от своето племе да изрази искрената си благодарност на своя главен благодетел — великия господар Яма-Шита.

При произнасянето на името му Клиъруотър се обърна и му се поклони. Взимайки пример от нея, Мистър Сноу направи същото. Ролинг-Стоун и Мак-Трак се спогледаха нервно, след това последваха примера му.

После Клиъруотър попита за племенните си сестри и за майка си.

— Името ти е на устните им и в сърцата им, но те не плачат. — Мистър Сноу спря, после добави: — Другите чакат и гледат за новина за твоето завръщане в камъка.

Видя, че очите на Клиъруотър реагираха на уговорената дума.

— И какво казва камъкът, мъдри?

Мистър Сноу подбираше грижливо думите си, като използваше паузи, за да предаде истинското значение на онова, което казва.

— Камъкът говори за живот и за смърт, за отиване и завръщане, за надежда и отчаяние, за любов и омраза. Онова, което е видял, е дошло, за да отмине, което е предсказано, скоро ще настъпи. Откровенията ще се сбъднат, мечтите ще станат действителност.

Клиъруотър направи знак с очи, че разбира посланието. После попита как племето е прекарало зимата и за новини за пролетното засаждане.

— Семената, които мислехме за отнесени от вятъра, отново поникнаха изпод земята — отговори Мистър Сноу.

— Ами разпръснатият плод?

— Нищо не е изгубено. С помощта на силно остро желязо всичко ще бъде събрано преди Жълтеенето.

В горната половина на странния съд беше останал много малко пясък. Клиъруотър се обърна надясно и с две ръце вдигна от възглавницата, на която беше коленичила, една малка лакирана кутия в черно и златно.

— Мъдри, господарят Яма-Шита ми разреши да поднеса на теб, моя учител, този подарък като знак на моето уважение и преданост. Само синовете на Ни-Исан могат да изработят такъв красив предмет. Като знам твоята любов към такива неща, аз използвах техните ненадминати умения да изработя образец, който да даде удоволствие на очите ти. Той изразява по-добре от думите ми чудесата и безкрайните богатства, които могат да бъдат намерени в Страната на изгряващото слънце. — Клиъруотър се наведе напред, докъдето можеше да стигне, без да става от възглавницата, и остави кутията на пода. След това отново се поклони на Яма-Шита.