Патрик Тили - Първото семейство

Самураят получаваше същото внимание. Единствената разлика беше в облеклото му, в което бяха вплетени нишки блещукащо сребро, а на гърба му бе избродиран символът на неговия род. Лицето му отново беше скрито от бял шал с плътна червена препаска точно над челото. Самураят пъхна извития си меч в широкия си пояс и покани тримата мюти да го последват. Излязоха от банята и отидоха на главната палуба, изкачиха се по две открити стълби и стигнаха на втората от двете веранди на горната страна.

Цялостната конструкция на кораба беше от хоризонтални и вертикални греди, но суровите линии бяха омекотени от скулптирани подпори и корнизи и богато украсени табла и паравани, поставени между масивни подпори. Водачът им зави надясно и мина между двама маскирани червени, охраняващи коридор, който се простираше по целия кораб от левия до десния борд. От лявата страна на коридора на височина на прасеца имаше платформа, широка четири стъпки. Други двама червени седяха кръстато по средата на платформата от двете страни на една врата. Също като стените, вратата беше направена от два панела прозиращ бял плат, опънат на дървени рамки.

Когато четиримата приближиха, червените коленичиха с лица един към друг, отвориха плъзгащата се врата и когато самураят влезе, се поклониха ниско. Мистър Сноу го последва — мина между още двама червени стражи, разположени непосредствено до вратата отвътре. Намери се в още по-голямо правоъгълно помещение, чиито стени бяха направени от същите панели от бял плат. Подът беше покрит със сламена рогозка без нито едно петънце върху нея. На рогозката имаше няколко малки тъмнокафяви килимчета, три от тях подредени в триъгълник, който сочеше към квадратен подиум в дъното на стаята. Четирима майстори на желязо, облечени по-богато от техния водач, седяха на подиума отляво и отдясно на богато украсен сгъваем стол.

Като гледаха какво прави самураят, Мистър Сноу и неговите другари коленичиха и се поклониха. Самураят зае мястото си в лявата страна на стаята. Мистър Сноу коленичи на първото килимче; Ролинг-Стоун и Мак-Трак заеха килимчетата зад него. Един панел в дъното на стаята се отвори и видяха Яма-Шита — веднага го познаха по черната маска с вежди с три широки златни линии. Всички се наведоха и допряха носове до пода, после, когато Яма-Шита седна, майсторите на желязо на подиума също седнаха, а младшият самурай и мютите клекнаха и зачакаха решението на господаря. Главният майстор на желязо се обърна към водача им с неразбираем поток от звуци и се наведе напред, като подпря десния си лакът на коляното си и насочи вниманието си към Мистър Сноу.

Самураят преведе:

— Господарят Яма-Шита казва, че вашето присъствие тук е доказателство за неговото високо мнение за Плейнфолк. За разлика от онези, които населяват пустинята на юг, нашите два народа, макар и по различен начин споделят същото чувство за чест и уважение на храбростта, смелостта и доблестта. За него е удоволствие да научи, че дългото остро желязо, което той ви достави, ще бъде носено в битките от най-доблестните воини.

Мистър Сноу прие този неочакван комплимент с възпитано кимване. Яма-Шита отговори с друг непонятен поток и самураят преведе:

— Господарят Яма-Шита иска да говори отново за облачния воин, който ни изпратихте и чието завръщане очаквате заедно със завръщането на неговия ескорт.

Последва нова поредица безсмислени думи.

— Той разбира вашето разочарование и се надява, че то няма да помрачи дружбата между синовете на Ни-Исан и на Плейнфолк. С цел да премахне всяко съмнение относно нашето поведение по този въпрос той ви покани тук, за да научите истината лично.

Яма-Шита излая отсечена заповед и погледна към стената вдясно на Мистър Сноу. Изтеглени назад от невидими ръце, двата централни панела се отдръпнаха и разкриха една тъмнокоса девойка с кожа с цвят на мед, коленичила на мека възглавница в стаята отзад. За момент Мистър Сноу беше поразен от странния й вид, но светлината, която излизаше от сините й очи, не можеше да се сбърка.

Беше Клиъруотър.

Бе облечена в дрехи на майсторите на желязо — дълга многоцветна роба, която мъртвешките лица наричаха кимоно. То се държеше от широк платнен колан от гладък лъскав плат, набран около кръста и завързан на гърба в огромна панделка. Косата й — изглеждаше много голяма — беше вдигната в твърд лакиран кок, закрепен с дълги черни гребени. Но не само облеклото й беше различно. Лицето, вратът и обратната страна на ръцете вече не бяха изрисувани с обичайната шарка от кафяво и черно. Тя беше взела със себе си запас от специални листа за натриване за всеки случай. Какво я беше накарало да махне боята от тялото си и да разкрие гладката си, чиста маслиненокафява кожа? Мистър Сноу копнееше да знае отговора, но не се решаваше да я попита, тъй като не знаеше как ще се приемат тези въпроси от неговите домакини и до какво могат да доведат.