Йо Цибел - Сборник Маддракс. Тъмното бъдеще на земята (1-10)

Зорбан и неколцина от неговите мъже се занимаваха с последните двама пленници. Удряха ги с юмруци и с дръжките на копията, крещяха им и ги изтезаваха, докато единият от тях не започна да говори. Използваше език, който звучеше подобно като този на хората на Зорбан. Но в начина, по който говореше вулфанът, имаше нещо твърдо и квичащо. Мат се обърна ужасен и приседна в края на гората.

До изгрев слънце ордата разпитва двамата пленници. Мат чуваше виковете им и агонията им.

По едно време завързаха косматите фигури за дървета. Стрелци с лъкове пуснаха стрели в гърдите им.

Аруула донесе на Мат завита в листа останала от вчера риба. Не хапна нито залък.

— Откъде идват нападателите? — попита той.

— Ловци от Боллуна — каза тя. — Видели са сини огнени птици…

Мат подскочи, сякаш го беше ухапала змия.

— Кога? — извика той.

— Много дни — каза Аруула. Погледна го въпросително. Твоите приятели…?

Два дни след като Друлца говори с майка си, вещицата на вулфаните почина. Срещата с демона беше дошла твърде много за стария й организъм. На квадратния площад пред главната квартира беше наредена дървена клада. На нея положиха тленните останки на Ургаца. Двайсет войници от гвардията на вещицата стояха цяла нощ на почетна стража. На сутринта след смъртта на Ургаца херцогът заповяда да се строят шейсет от неговите войници. Заобиколиха в две редици кладата, на която беше положена мъртвата вещица. Кралцек запали факла и я подаде на Друлца. Тя пристъпи към кладата и запали дървата, които бяха наредени на тънки пластове между дебели дървени трупи. Скоро пламъците лумнаха.

Около кладата се разнесе ужасен вой. С широко раззината паст оплакваха най-могъщата вулфанка на малкия град-държава. Виенето престана едва когато овъгленото тяло върху кладата се изкриви, изправи се и се разпадна.

Кралцек нареди на войниците си да се оттеглят. Гвардията на вещицата остана, докато дървата догорят напълно. Когато пепелта изстине, щяха да я напълнят в кожени чували. Щом свършеше войната, трябваше да се изсипе над водите на Великата река.

Сега Друлца, като върховна майка, формално поемаше командването на гвардията на вещицата. Докато се намери наследница на Ургаца. Това можеше да продължи седмици, във военно време — дори месеци и повече. Друлца не познаваше никоя от вулфанките в Боллуна, надарена с магически сили. Трябваше да се изпратят куриери до другите градове руини, за да се намери вещица.

Смъртта на майка й не беше съвсем неприятна за Друлца. След разговора си с нея размишляваше как да впрегне този тайнствен Маддракс в изпълнение на плановете си, без да напада в гръб майка си и ужасяващия Оргуудоо. Сега, след като Ургаца беше мъртва, Друлца разполагаше с известна свобода на действие.

Но този ден пристигаха една след друга потресаващи вести. Около обяд стана известно, че една база в покрайнините на града руина е паднала в ръцете на черния враг. Двайсет войници бяха загинали. Малко след това Друлца узна, че една от ловните й експедиции дори не е напуснала града. Всичките десет ловци бяха попаднали в капана на черния враг. А привечер се върнаха двете други експедиции. Във всеки случай деветте ловци, които бяха останали живи. Бяха загубили единайсет души при нападението срещу орда голокожи и със себе си не донесоха нищо друго освен няколко пълни мрежи с водни птици. Друлца беснееше. Заповяда да накажат с камшик двамата капитани на експедициите пред очите на техните войници.

Когато поиска да й обяснят по-подробно обстоятелствата около нападението, се замисли. Войниците разказаха за някаква светкавица над върховете на дърветата, която мигновено ги лишила от прикритието на тъмнината. Съобщиха и за някакъв почти лишен от косми голокож в странно светло облекло.

Друлца нареди на ловците да се оттеглят и си запали пура. Замислена, седеше на трона си. Смрадливи облаци дим се вдигаха от нейната паст към тавана на залата.

Беше станало тъмно като в рог, когато повика при себе си Мурцек, капитанът на гвардията на вещицата. Снажният вулфан влезе в залата, пак придружаван от двамата голокожи.

— Да живее дълго върховната майка — извика той и вдигна юмрук над главата си. Двамата голокожи също вдигнаха юмруци за поздрав, но не казаха нищо.

— Чужденецът на име Маддракс, изглежда, е на път за Боллуна — изграчи Друлца.

— Знам — отговори вулфанът с червенокафявата наметка на гвардията на вещицата.

— Придружава го орда голокожи от отвъдната страна на ледената планина. Отбили са едно нападение на наши ловци — каза Друлца. — Загубихме единайсет мъже. Изглежда е силна и храбра орда. Но няма да посмеят да влязат в града. А ние не можем да отделим достатъчно войници, за да ги нападнем още веднъж. Но този чужденец не е обикновен голокож.