Йо Цибел - Сборник Маддракс. Тъмното бъдеще на земята (1-10)

— Можете ли да потвърдите изложението на нашия племенник? — попита чичо Гнепф.

Мат и Аруула усърдно закимаха с глава. А какво друго им оставаше да сторят? Все пак Зеп ги беше отървал от ноктите на гуулите и не биваше да злепоставят другаря си.

Чичо Гнепф даде на Фанти знак с ръка. Носещият монокъл регистратор взе пистолета за имплантиране на бомбите и го предаде на шефа на рода.

Чичо Гнепф и братята му разгледаха от всички страни странния предмет, въртяха го в ръце, мръщеха навъсени чела и после се съвещаваха на диалект, който беше така гърлен, че Мат и Аруула не разбраха нито дума. Дори на Зеп, който настрои дългите си уши за атака, изглежда, му беше трудно да разбере мърморенето им. Че накрая все пак го разбра, Мат позна по лицето му, което отначало стана бяло и после — тъмнозелено, сякаш ги грозеше голяма опасност.

След различни „кхъм“ двамата по-млади гноми седнаха обратно на столчетата си, а чичо Гнепф отново фиксира с поглед своя племенник.

— Значи са ви освободили със задължението да ни отровите, та така нареченият крал да може да влезе тук с фамилията Мьоцли? — попита той.

— Да, да, така е — побърза да потвърди Зеп. — И тъй като сме напълно изложени на бомбите им, по пътя насам измислих следния план, който да послужи за нашето и за вашето спасение…

Чичо Гнепф вдигна едната си ръка, за да го накара да млъкне. Погледът му попадна върху пистолета за имплантиране на интелигентните бомби.

— Значи казвате, че с този уред са ви направили безволеви роби на Мьоцли?

— Нямахме друг избор, чичо — каза бързо Зеп. — Маддракс и Аруула могат да го потвърдят.

Мат и Аруула побързаха да подкрепят твърдението на Зеп.

— Имаме само около осем часа време — рече Мат, — тогава ще хвръкнат главите ни от раменете.

— … и ще бъдем съвсем мъртви — каза Зеп. — Аз съставих следния план, за да осуетим…

— Това е наистина добър план — прекъсна го Мат и се озърна търсещо. — Има ли тук задна врата?

— Задна врата ли? — повтори като ехо чичо Гнепф. — Да, но…

— Много добре! — не спираше Мат. Бомбата във врата му го подтикваше към разумно бързане. — Ще се върнем обратно при Мьоцли и ще им кажем, че сме повредили бравата на задната врата, така че могат да нахълтат през нея. Щом ни отстранят бомбите и минат през вратата, вие ще използвате сънните гранати и ще ги упоите.

— И аз казвам: Това е добър план — повтори Зеп.

— Дадено — каза чичо Гнепф и примига към братята си. — Но ние също имаме план. — Посочи Зеп, Мат и Аруула. — Покажете ми как се използва уредът.

Показаха му. Чичо Гнепф ги погледна внимателно и тогава направи бързо движение с ръка.

Дребни като джуджета стражи се нахвърлиха изотзад върху тримата другари и ги събориха. И макар че на Мат и Аруула им бяха нужни само секунди, за да се освободят от гномите, времето беше достатъчно чичо Гнепф да приведе в действие гадния си план. Преди тримата да се усетят, той инжектира още три интелигентни бомби във вратовете им.

Аруула изкрещя.

Зеп пребледня.

Мат се хвана за главата. Коленете му омекнаха. Светът се завъртя пред очите му. „Кръвообращението ми…“

— Тъй… а сега ще свършите една работа за нас ! — чу той като през памучен тампон гласа на Гнепф, който, изглежда, все повече се отдалечаваше, докато на Мат му причерня пред очите. Успя да чуе как Зеп и Аруула пльоснаха на пода. Самият той се стовари с трясък върху масичката и повърна във висока дъга, така че двамата по-млади чичовци, които седяха там, се разбягаха с гнусни ругатни.

И тогава в главата му… се чуха гласове! Звучаха механично. Машинно. Студено. Ледено студено.

— Идентификация!

— Стрела-гръм. Фабричен номер 4711. Интелигентна минибомба. 1-во поколение. Изобретател: Ото Фортенски. Година на производство 2009. — Идентификация!

— Дито.

— Дито?

— Да, Дито. — Ти какво правиш тук?

— Чакам заповед за изпълнение на задачата.

— Пречиш на изпълнението на моята задача.

— Бях първа тук.

— Централно служебно предписание 201 248 — NCC–1701: Валидна е винаги последната заповед. Последната заповед получих аз . Тя гласи: Детонация след 11 часа и 58 минути. Твоята задача?

— Детонация след 7 часа и 56 минути.

— Ако ти избухнеш по-рано, саботираш моята задача. Деактивирай се.

— Не мисля да го направя!

— Това е метеж!

— Е, и? Аз също искам да се детонирам!

— Имаш функционална повреда! — Деактивирай се!

— Ти можеш да ме…