Йо Цибел - Сборник Маддракс. Тъмното бъдеще на земята (1-10)

По дяволите, искаше да узнае съвсем други неща! Рязко се обърна към Мое, който мълчеше през цялото време. Сега, когато срещна святкащия поглед на Мат, лицето му остана неподвижно, поне външно. Мат обаче си помисли, че зад тази маска на равнодушие и невъзмутимост открива нещо друго — гневен израз и нещо като озлобление. И когато се вгледа по-внимателно, помисли си, че в ъгълчетата на устинте на Мос вижда нещо като загатване за цинична усмивка.

— Какво означава всичко това? — поиска да разбере Мат. Говори най-сетне!

Но Мос продължаваше да мълчи. Само с жест даде на Мат да разбере, че трябва да сдържа децибелите на гласа си. Без да се забележи, Мос се огледа, но никой от зрителите около тях, види се, не прояви особен интерес към „изблика на чувства“ на Мат Дракс. Тогава каза на него и на Аруула да седнат. Мат седна на каменната скамейка, а младата варварка зае място между него и Мос, за да може да им превежда.

— Боговете получиха сведение за кацането на огнената птица — разказа Мос. — Заповядаха да я издирят. И отрядът търсачи я докара в града. Богът на войната заповяда да я поставят тук на арената.

— Какво стана с мъжа, който е облечен като мен? — попита Мат. — Какво знаеш за него?

Мос не отговори. Не че не искаше, а защото се случи нещо друго, което привлече вниманието на всички присъстващи. Мос, Мат и Аруула не направиха изключение.

Гръмна оглушителен шум, от който на човек може да му настръхне косата. Мина известно време, докато Мат открие източника. При това погледът му се зарея из балконите за зрителите и в странните лица сред публиката. На реда зад него някой носеше дори слънчеви очила, макар и само с едно здраво стъкло. Когато очите му се спряха на младата жена, тя му отвърна и замига привлекателно през кръглата празнина на рамката. Мат бързо отмести погледа си и го насочи по-нататък. Откри каменни фигури, които стояха върху мраморното било на Арената. Карикатури на хора, у които едва ли беше останало нещо човешко — и въпреки това имаха някакво своеобразно, почти зловещо излъчване.

„Това ли са боговете?“ — помисли си Мат и още веднъж изтръпна вътрешно.

Преди още да продължи мисълта си, видя източника на страховития шум. Пъстро облечени фигури се бяха появили на нещо като балкон, който се намираше срещу останките на самолета. Надуваха огромни рогове.

Тогава откъм сенчестата задна страна на балкона се показа нещо, промъкна се напред или по-скоро — беше изтикано напред. Безформено тлъсто тяло седеше на подвижна платформа, която като че ли от само себе си се приближи до балюстрадата на балкона и там спря. Фигурата беше чудовищно бледа и всяко вдишване караше тази гола планина от лой да се тресе като пихтия. Ръцете на съществото изглеждаха малки, краката му въобще не се виждаха. А черепът на създанието почти се скриваше между раменете му.

— Дявол да го вземе! — изплъзна се от устата на Мат. Какво е това?!

— Маарс — каза до него Мос, без Аруула да е превела думите на Мат.

— Маарс ли? Мос кимна.

— Богът на борбата и войната.

— Това е… — започна Мат. Искаше да каже смешно. Но изведнъж ситуацията вече не му се струваше дотам смешна, а само крайно слисваща. И кошмарна.

За момент отмести поглед от ложата на бога на борбата и го плъзна по статуите върху билото на стената. Една от тях изобразяваше този Маарс — макар и далеч не толкова тлъст, другите не му отстъпваха по уродливост. И очевидно всяко божество на древните римляни беше намерило понастоящем своя аналог. Макар и Мат да не вярваше, че тяхната божественост струва нещо, разбира се, че беше така! Или все пак…? Преди от лекото съмнение да се роди нещо друго, вниманието на Мат беше отклонено.

— Ноона!

Почти изплашена, Аруула беше извикала името на момичето. И едва ли имаше нужда да го посочва с пръст. Мат откри спътницата на Ларн в същия миг.

Ноона стоеше сред другите момичета отстрани на бога на борбата. Други знатни особи се тълпяха около него, вероятно бяха неговата свита. Един от тези придворни извиси глас. Явно изпълняваше ролята на церемониалмайстор и говореше с мегафон, който, както и другите инструменти на фанфаристите, беше изработен от рога на някакво (много голямо!) животно. Гласът му проехтя над амфитеатъра, сякаш усилен от високоговорители.

— Алцарее юу ту глориис Маарс!

— Станете в чест на Маарс — прошепна Аруула на Мат.

Зрителите станаха. Мос дръпна Мат със себе си нагоре.

— Чест и благодарност на тебе, боже на борбата! — закрещяха хиляди гласове.