Саймън Мордън - Теории за полета

Фарингтън Роуд. Задръж Еджуеър Роуд, но хората от Юстън Роуд трябва да слязат по Охфорд Стрийт. - Той погледна през прозореца. Преминаваха покрай Риджънтс Парк, домиките от дясната му страна продължаваха да си лежат там, където бяха разпръснати през Дългата нощ.

По пътя се движеха фигури, които на картата бяха отбелязани в червено. Група от десетина души, тичащи разпръснато по бялата линия. При увеличаването на изображението се видя, че двама от тях са въоръжени с пистолети, а останалите носят хладно оръжие.

- Легнете на пода, ако можете, а ако не - свийте се в седалките - извика Петрович. - Не надигайте глави.

Огледа се. Люси надничаше над тапицерията и наб-людаваше Външните, които надигнаха глави при звука на приближаващия се автобус.

Чу се гръм и на предното стъкло се появи дупка. Ако шофираше Петрович, той сигурно щеше да се свлече върху волана и да подкара автобуса през тесния тротоар право в стената. Куршумът вдигна облак бели пухчета, когато се заби в облегалката на шофьорската седалка.

Автобусът не се отклони от пътя си. Първият изстрел не накара Петрович да потрепне, за разлика от последвалите осем. Върху прозрачното стъкло разцъфтяха няколко големи рани с форма на звезди; по панела се появиха спираловидни пукнатини, които се разпространиха по цялата му повърхност, докато накрая той не остана да се държи само на пластмасовия си обков.

Предницата се блъсна в някакво тяло и Външните се оказаха вече зад тях. Върху задницата на автобуса се посипаха куршуми. И други стъкла се покриха с бели звездообразни плюски и внезапно автобусът се наклони наляво.

Той коригира посоката си веднъж, после още веднъж. Надясно, наляво, надясно - докато накрая отново не се оказа под контрол.

[Задната гума.]

Петрович нямаше време да се тревожи за повредите, които бе получил автобусът, защото вече се намираха сред Външните.

Отстъплението на Вътрешната зона беше изкарало Външните на улиците. Те бяха изпълнили платното на шосето. Петрович бръкна в джоба на шинела си и извади пистолета. Автобусът се разтресе от удар и докато се клатеше, получи нов удар.

Петрович извади пълнителя и преброи сребристите патрони в него. Шест. Пъхна го обратно на мястото му и вдигна предпазителя.

Предното стъкло се пръсна и върху пътеката се озова превита тъмна фигура, сипейки навсякъде дъжд от кристални гранулки. Прашната и парцалива фигура започна да се надига. Макар да бе окървавен и замаян, мъжът не беше изпуснал ножа си.

Петрович вдигна пистолета. Мерният кръст пред погледа му танцуваше наляво и надясно, нагоре и надолу, при всяко колебливо накланяне на автобуса. Загрубялото лице на Външния се изкриви при вида на мъжа, стоящ до стъпалата, който държеше метал в ръката си.

Човекът се приближи към Петрович, размахвайки ножа в дъга пред себе си. А Петрович все още не можеше да се прицели. При други обстоятелства би натиснал спусъка и така - все някой от куршумите щеше да улучи. Но останалите щяха да застрашат хората, за които бе положил толкова усилия да спаси, и това го накара да изчака.

Външният се хвърли неумело напред, замахвайки към ръката на противника си. Пред погледа на Петрович се изви кървава дъга и той успя да отстъпи тъкмо навреме; и двамата бяха ранени и се опитваха да се убият един друг.

Ръката с ножа се дръпна назад, приготвяйки се да отбие ответния удар. Мъжът вече се намираше достатъчно близо, за да може Петрович да забие дулото на пистолета в тялото му и да не пропусне. Преди някой от двамата да направи следващото си движение, във въздуха прелетя някакво черно-бяло петно. То се приземи върху гърба на Външния и го накара да залитне назад и да се просне в цял ръст сред разпилените начупени стъкла.

Той нанесе ритник и Люси отново се озова във въздуха, след което се стовари обратно върху седалката си. Косата й беше разпиляна, макар че момичето се опитваше да я събере в опашка. Външният се обърна към нея и Петрович видя дръжката на кухненския нож, стърчаща под лопатката му.

Той се пресегна и я дозаби с един удар на дланта си. Външният внезапно замря, Петрович обхвана с двете си ръце гърлото му и го дръпна назад, по-надалеч от Люси, към зеещата дупка на предното стъкло. После го изхвърли навън оттам, откъдето бе дошъл.

За миг краката на мъжа се закачиха за долния ръб, после той се откачи и изчезна от погледа на Петрович. Автобусът подскочи при преминаването над едно от най-меките препятствия в бурята от разтърсвания.